Петя Първанова: Не можем да говорим за увеличен бежански поток към България

В България най-много търсещи международна закрила идват от Сирия, Афганистан и Ирак. Има и хора от Пакистан и Иран.

За 2017-а 3700 са подали молба за международна закрила. За 2018-а - малко над 2500, а до 20 септември 2019-а - 1650. Виждате голямата разлика с нашата съседна Гърция, каза тя.

Има 50 деца, които извън учебните си занимания, посещават и тези курсове по български език в териториалните поделения, посочи тя.

Капацитетът на поделенията е запълнен малко над 8%, допълни Първанова.

Мнозинството лица, получили международна закрила, са от Сирия. Получилите отказ имат право да обжалват на две инстанции, но ако и съдът потвърди отказа, извеждането им става съгласно Закона за чужденците, допълни Първанова.

Мога да кажа, че продължава България да бъде транзитна държава, но има и лица, които остават на територията на страната, заяви Първанова.

От Агенцията осигуряват от 2 години преподаватели по български език на територията на центровете в София и Харманли. Според Първанова се забелязва все по-голям интерес за изучаване на езика.

Процедурата за международна закрила трае средно 6 месеца. Към момента общо 1255 лица са в процедура, но сред тях има и лица в неизвестност. Реално в центровете са настанени около 430 лица, съобщи Първанова.

Работим по 1255 преписки. За тази година бежански статут България е предоставила на 133 лица, а хуманитарен – на 212.

За щастие, в България не можем да говорим за увеличен бежански поток в последните месеци. Забелязваме едно намаление на подадени молби за международна закрила през 2019 г. в сравнение с 2018-а и 2017-а. Това каза за БНР председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова.

Няма напрежение и работим в една спокойна атмосфера. Разполагаме с 22-ма преводачи от различни езици - абсолютно достатъчни, за да можем да изпълняваме задълженията си, да можем да изследваме всяка бежанска история на индивидуален принцип и да спазваме всички законови изисквания, добави тя