Георги Марков: В политиката няма друг феномен, освен гласа на народа – Глас Божий

- Анализаторите твърдят, че се забелязва промяна и в отношението на френския президент Еманюел Макрон към унгарския му колега, така ли е наистина?

- В политиката възможни ли са феномени?

- Г- н Марков, привързаността ви към Унгария ли беше само мотивът, който ви подтикна да напишете книга за премиера Виктор Орбан, която вече представихте и пред колегите си в Народното събрание?

- Какво беше първото ви впечатление от Орбан и откога е то?

- Накрая не мога да не ви попитам като юрист с дълга практика и бивш конституционен съдия, какъв е вашият синтезиран коментар за избора на нов главен прокурор, който ескалира в напрежение в някои обществени среди?

- Не е тайна обаче, че унгарският премиер има и немалко противници. Какъв е вашият апел към тях да прочетат книгата ви за него?

- Подарихте ли своята книга на Орбан и какво каза той?

- В политиката няма друг феномен, освен гласа народен – Глас Божий. 30 години след промените Виктор Орбан е неизменно избиран от своя народ за депутат, а 4 пъти вече е премиер с мнозинство от 2/3. Но най-много ме мотивира да напиша книгата всичко това, което направи за народа си от 2010 година насам. Той се бори срещу комунизма, а сега срещу ислямизацията на Стария континент. Знаете, че през 2015 г. той реагира пръв като издигна огради, прати войската на границата, спря ордите от ислямисти и предупреди Западна Европа какво я чака от тази политика на отворени врати. За съжаление, се оказа лош пророк, „миграцията на ножа” върлува тук, а примерите затова са много. В Унгария обаче е спокойно, Орбан вдигна икономиката, привлече 1 милион и 30 000 нови граждани, работи усилено за унгарските семейства, чрез добра социална политика. Намали цените на основните потребителски услуги – на ток, вода, газ, с 25%.

- Единият ми мотив бе това, че сме в юбилейна година – 30 г. от демократичните промени в Централна и Източна Европа, в т.ч. и в България. Тези промени започнаха от Унгария през лятото на 1989 г., когато имах житейския шанс да бъда там, в дома на родителите на моята покойна съпруга. Видях с очите си отварянето на границата между Австрия и Унгария от реформаторското правителство. Първата тухла от стената, която тогава падна, ако перифразирам големия политик Хелмут Кол, бе съборена в Унгария.

- Написах книгата на един дъх и помолих „Сиела” да я изададат до 19 август, когато Австрия и Унгария честваха 30 години от така наречения паневропейски пикник. Събитието беше чествано в Шопрон, Унгария и за него дойде лично Ангела Меркел./ бел.ред. на 19 август преди 30 години стотици източногерманци бягат през унгарската граница в Австрия със съгласието на Будапеща/. Т.г. Виктор Орбан чакаше Меркел пред евангелистката църква в Шопрон и исках да запечатам тази снимка, която е вече в книгата. Не казвам, че са ми чели книгата, но още тогава се видя промененото отношение на Меркел към емиграцията. Тогава Орбан отговори на въпрос как така първо е събарял стени, а сега изгражда такива: „Преди съборихме стени, за да извоюваме свободата си. Сега ги градим, за да я запазим”. И направи комплимент на г-жа Меркел за нейните успехи и заслуги в политиката.

- Неговото поведение след евроизборите към Унгария и правителството, прилича на обръщане на палачинката, казано образно. Причина затова са грешните му прогнози, че неговите прогресисти могат да победят националистите. На вота обаче се получиха точно обратни резултати на очакваните от него. След това 11 страни плюс Макрон бламираха Франс Тимерманс, а аз смятам, че ако той беше станал председател на ЕК, това щеше да е изключително лошо. Честно казано, аз лично ненавиждам този човек, считам, че е зловеща фигура в европейската политика. В неделя Макрон на среща с поланиците на държави от цял свят официално каза: „Аз съм преосмислил моите отношения към Виктор Орбан и неговото визионерско правителство, което проповядна важни идеи за бъдещето на Европа, а това са християнските ценности”. Още през 2014 година Орбан каза това, което сега Макрон препотвърждава – че „либерал стана мръсна дума”.

- От 30 години насам активно участвам и следя обществения живот, в т.ч. и дейността на главните прокурори – Иван Татарчев/1992 – 1999г./, Никола Филчев/ 1999-2006г./, Борис Велчев /2006-2012г./, Сотир Цацаров / от 2012г. досега/ – все хора от научните и съдийските среди. Сега издигат човек от прокурорската гилдия - Иван Гешев. Аз лично не го познавам и не мога да му давам оценки. Изборът на главен прокурор и на председатели на ВКС и ВАС е изключително правомощие на съдебната система в лицето на ВСС и на държавния глава, който издава указ и така потвърждава този избор. Особеност в нашата Конституция е, че, ако президентът откаже да подпише този указ, то при повторно гласуване изпада в ситуация на „обвързана компетентност”, което означава, че няма право за избор и трябва да подпише указа. Смятам, че това е слабост на нашия основен закон, защото представете си, че се стигне до ситуация президентът първо да върне указа за поста на главния прокурор, а после да трябва да го назначи, как двамата ще се гледат един друг. Но съм категоричен, че не е работа на партиите да се бъркат в избора на главен прокурор. Още по-малко това е работа на т.нар. НПО-та, които всъщност са платени политически активисти. Иначе аз винаги съм отстоявал това, че прокуратурата не трябва да е част от съдебната система, тъй като тя не е юрисдикция, не правораздава, а е орган на държавното обвинение. Трябваше да е както е в Унгария – самостоятелна глава в Конституцията. Но и не виня депутатите от Великото Народно Събрание /ВНС/, защото по онова време хората по площадите скандираха и носеха плакати с „независимост на съда и прокуратурата” . Сега някои протестират срещу ВСС и обвиняват парламента. Но фактите сочат, че квотата на парламента във ВСС е от 16 души, които бяха пратени там от избраниците на народа с мнозинство от над 200 гласа. Е, какво искат протестиращите?! Ясно е, че пълна угодия няма. Но ще споделя с вас това, което намирам като голяма грешка, допускана от висшите магистрати у нас през всичките тези 30 години. То е, че много приказват – в медиите, в социалните мрежи, навсякъде. Ще си позволя да припомня думите на един достолепен, изключителен съдия, председател на Конституционния съд два поредни мандата Асен Манов: „Съдиите, магистратите, говорят само с решенията си”.

- Помня Виктор Орбан от далечната вече 1958 година. Тогава на Площада на героите на погребението на Имре Над, /наричан още и Наги/, министър-председател, изкарал Унгария от Варшавския договор и призовал САЩ и Великобритания за признаят страната за независима, Орбан като съвсем млад излезе пред милиони хора и каза: „Ние, младите в Унгария искаме свободни избори и съветските танкове да напуснат Унгария”. Това беше като гръм. Тогава в България никой не можеше да си помисли, камо ли да произнесе такива дума. Затова Орбан за мен е герой и феномен.

- Помолих дъщеря ми да надпише и изпрати един екземпляр по установения за това дипломатичен начин. От унгарското посолство тук веднага се обадиха и поискаха да узнаят какво е съдържанието. Най-четените унгарски медии отредиха място за представянето й и това ме радва искрено. Но не съм от нахалниците, които ще досаждат за среща с премиера Орбан, просто от сърце и вяра написах книгата за него. Пък и той е много зает човек, като премиер, като лидер на ФИДЕС, като мотор на Вишеградската четворка, а има и голямо семейство- 5 деца, вече и внучета, но все пак намира време и ми пише бележки понякога, които аз си събирам.

Депутатът Георги Марков в откровен разговор с "Новини.бг." по повод новата му книга "Феноменът Виктор Орбан", за политиката, за избора на нов главен прокурор. Георги Марков е юрист, политик, бивш конституционен съдия от 1994 г. до 2003 година. Той е едно от знаковите лица на някогашния СДС като представител на Демократическата партия от 1990 година. Като мажоритарен кандидат той стана депутат във ВНС. Днес той отново е народен представител, но от гражданската квота на ГЕРБ. Георги Марков е един от най-запалените левскари в страната.