„Забравили сме, че чл. 41 от Конституцията гарантира правото на българите на информация и размиването на границата между информация и реклама и неспоменаването на успешни имена в предприемачеството, тъй като това се счита за реклама, води до това, че успехите в България са анонимни“, подчерта Лидия Шулева.
74 процента от анкетираните са на мнение, че негативните новини преобладават в българските медии, а 63 на сто биха искали да научават повече за успешни български предприятия и предприемачи.
Инициативата ще продължи с дискусия след месец, където да се изговорят проблемите и да се потърсят решенията, включително с предложения за законодателни промени.
Нашата кампания не е рекламна, целта ни е да обърнем тренда по отношение на негативните новини, които ни заливат от сутрин до вечер и са силно демотивиращи за всички български граждани, посочи тя.
С промени в законодателството ще се търсят повече възможности за медиите да назовават имената на конкретни фирми и марки, когато работят в услуга на обществото.
„Идеята е да работим за по-добри новини за българската икономиката. За начало поръчахме социологическо проучване на „Тренд“ за нагласите на българските граждани за развитието на българската икономика. То потвърди нашите емпирични заключения, че в обществото преобладават негативните новини“, каза Шулева.
Бизнесът поде инициатива "За да успеем в България". Целта е да се представят повече положителни примери за успешни български компании и да се ограничи негативизмът в медиите. Така, виждайки положителното, което се случва в икономиката, и младите хора ще бъдат насърчавани да остават и да се развиват в страната.
Необходима е промяна в начина, по който е регламентирано отразяването на позитивните практики, посочи председателят на Асоциацията на Индустриалния капитал Васил Велев, предаде БНР. „Ние сме решени да извървим докрай пътя, да разберем кое пречи на медиите да съобщават добри новини поименно. Ако това е проблем и в законодателството, да предложим съответните промени. По този начин хората биват не просто неинформирани, а дезинформирани“, обясни Велев.
По-рано през деня Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-Българската индустриално-търговска камара, заяви, че инициативата стартира по инициатива на камарата, но е обединила много бизнес организации у нас. Сред тях са Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал, Търговско-промишлената палата, френската, италианската, австрийската, румънската, шведската камара и т.н.
Според представително социологическо проучване, проведено в началото на юли, 1/3 от българите смятат, че икономиката се развива в позитивна посока. 63% биха искали да научават повече за успешните компании, като почти толкова не одобряват да се премълчават имената на успешни марки и фирми с обществени каузи.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)