Фалшиви стоки за 740 милиона евро са задържани от митниците на ЕС през 2018 г.

Контекст

Оповестените от Европейската комисия днес нови данни показват, че броят на задържаните пратки с фалшиви стоки за внос в ЕС се е увеличил през 2018 г. поради множеството малки куриерски и пощенски колети, съобщиха от пресцентъра на ЕК.

През последните 50 години митническият съюз се превърна в стожер на нашия единен пазар, охранявайки границите на ЕС и предпазвайки гражданите му от забранени и опасни стоки като оръжия, наркотици и фалшифицирани продукти.

Броят на задържаните пратки е скочил от 57 433 през 2017 г. на 69 354 през 2018 г., макар общият брой на задържаните артикули да е намалял в сравнение с предишни години. През 2018 г. са задържани почти 27 милиона артикула на стойност на черния пазар от близо 740 милиона евро, които са нарушили права върху интелектуална собственост.

Днес ще бъде публикуван и друг допълващ доклад на Обсерваторията на EUIPO: „Доклад относно прилагането на ПИС от ЕС: резултати на границите на ЕС и в държавите членки за периода 2013—2017 г.“. Този доклад, който също се опира на данни от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, допълва доклада за тенденциите при задържането на стоки на границата през изминалите години с данни за осъществените задържания от националните правоприлагащи органи във вътрешния пазар.

Докладът на Комисията относно дейността на митниците за привеждане в изпълнение на правата върху интелектуална собственост се публикува всяка година от 2000 г. насам и се основава на данни, предадени на Комисията от митническите администрации на страните от ЕС.

Едно предишно изследване показва, че фалшифицираните стоки причиняват на предприятията от ЕС загуби на преки продажби, възлизащи на 56 милиарда евро на година, което се изразява в загуба на почти 468 000 работни места. Ако към това се прибавят и съпътстващите ефекти върху другите сектори, общите загуби на преки продажби възлизат на 92 милиарда евро.

Китай е продължил да бъде източник номер едно на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост. От Северна Македония са потеглили най-много фалшиви алкохолни напитки. Турция е била главният източник на други напитки, парфюми и козметика. Митниците на ЕС са засекли голям брой фалшифицирани часовници, мобилни телефони и аксесоари, мастилени касети и тонери, компактдискове и DVD дискове, етикети и стикери от Хонконг, Китай. Държавата — основен източник на компютърно оборудване, е Индия, на цигари — Камбоджа, а на опаковъчни материали — Босна и Херцеговина.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Митническите служители в целия ЕС са се справили успешно с проследяването и задържането на фалшифицирани стоки, често опасни за потребителите. Тяхната задача е още по-трудна поради увеличения брой на малките пакети, които влизат ЕС в резултат на онлайн продажбите. Приоритети са и защитата на целостта на нашия единен пазар и митнически съюз, както и ефективното привеждане в изпълнение на правата върху интелектуалната собственост във веригата на международните доставки. Трябва да продължим да разгръщаме потенциала си за борба с фалшифицирането и пиратството.“

През ноември 2017 г. Комисията прие цялостен пакет от мерки за допълнително подобрение на прилагането и привеждането в изпълнение на правата върху интелектуалната собственост и за увеличаване на усилията за борба с фалшифицирането и пиратството. През 2018 г. това бе последвано от нов план за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за периода 2018—2022 г., вече приет от Съвета.

Първи по брой задържани артикули са цигарите, които възлизат на 15 % от общото количество задържани артикули. След тях се нареждат играчките (14 %), опаковъчните материали (9 %), етикетите и стикерите (9 %), както и облеклото (8 %). Продуктите за ежедневно лично ползване в дома, като продуктите за грижа за тялото, лекарствата, играчките и електроуредите за бита, възлизат на почти 37 % от общия брой задържани артикули.

Тези данни дават ценна информация, която подпомага анализа на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост и помага на други институции, като например Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и ОИСР, да картографират икономическите данни и най-често използваните маршрути на фалшификаторите.