20 980 българи пазят стволови клетки от децата си в криобанки, известни у нас повече като тъканни. Те се съхраняват в общо 11 такива структури. На толкова Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е издала разрешение за дейност в нашата страна. Това става ясно от данни към 30 август, предоставени от ведомството на „Монитор“.
Оказва се, че биологичният материал се пази общо в четири държави. Той може да се окаже животоспасяващ при някои тежки заболявания, като се използва за трансплантации на самото дете, от което е взет, на неговите родители, братя и сестри и тесен кръг роднини с едни и същи показатели.
Откакто преди петнадесетина години криоиндустрията оповести, че стволови клетки от млечно зъбче също могат да послужат като регенериращ материал след трансплантация при тежки заболявания, вместо да го „дават“ на феята на зъбките, българи вече дават проби от него в криобанките. Така от 2011 година към 30 август такива са дадени за съхранение от 284 млечни зъбчета. Броят на единиците от мастна тъкан, която служи като регенериращ материал, са 62. Около 5000 лева е еднократната такса за събиране и съхраняване на материал. Банките издават сертификати за съхранения материал, след като стволовите клетки бъдат извлечени и криосъхранени. Документът дава информация на клиентите за терапевтичния потенциал на изолираните хемопоетични стволови клетки.
Само 582 проби от пъпна връв от новородените си бебета са дарили родилки в Обществената тъканна банка в Александровска болница от 2011 година до края на миналия месец. Другите пет тъканни банки съхраняват материала в чужбина, в страни от Европейската общност. От тях две го изпращат в лаборатории във Великобритания, останалите три са с базирани лаборатории в Гърция, Германия и Полша. Оказва се, че най-много хора се запасяват със стволови клетки от кръв на пъпна връв, тъй като се смята, че те са приложими при лечението на най-широк кръг от заболявания, най-вече онкохематологични. Броят на единиците, съхранявани от нея, са 20 980. Взетите единици стволови клетки от тъкан от пъпна връв са 15 103, а от плацента 117.
Справка на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ показва, че за дванадесет години, откакто чуждестранни и български тъканни банки събират материал в нашата страна, с нито една от пробите не е правена трансплантация нито у нас, нито в чужбина, показват данни на агенцията. За същото това време няма наложени санкции на нито една от криобанките при регулярните проби, които ИАМН предприема поне веднъж на две години.
Шест от криобанките са български. Те съхраняват стволовите клетки в лаборатории, базирани у нас. В това число влиза и обществената, която се намира в Александровска болница в столицата. Тя взима и съхранява материал най-вече от пъпна връв на новородени след съгласие от родителите им. Срещу това те не получават заплащане, тъй като материалът не е по тяхна партида. Той се „складира“ за общо ползване при нужда на лице, което има сходни биологични показатели и е допустимо да му бъдат вляти клетки за лечение.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)