- От живите репортажи от Сливен стана ясно, че родителите на децата, ходили при англичанина, говореха за материалните добрини, които той вършил, как им помагал да си купуват това и онова, но не се чу да говорят за вярата, за духа, за духовните ценности. Това какво показва, наистина ли на терен мизерията в махалите е така мащабна?
- На терен наистина има много хора, които живеят в крайна нищета и мизерия и приемат социалните помощи. Не е трудно да се купи благоразположението на такива хора. Трагедията там е огромна - живеят на социални помощи, имат много деца. По мое скромно мнение при тези хора няма и никога не е имало "десетилетие на ромското включване". Ако всички онези средства, за които се говори от поне три десетилетия, бяха стигнали до тях, то вече трябваше да имаме поне едно поколение млади средно образовани роми, живеещи добре в гета, където къщите са в регулация, узаконени, с чисти и подредени улици. Ама това не се случва.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)