„Бях в екипа за охрана на президента, стигнах до чин подполковник, старши инспектор, но през всичките тези години, когато съм бил там съм си мислел, че аз някога ще стана учител. Когато започнах да работя в НСО това беше най-вече заради заплащането, влечеше ме все пак и този екшън нали… Все пак всеки мъж има желание да работи в такава служба”, казва Кръстю Петров в предаването „120 минути“ по БТВ.
„Много уча, аз не знам дори кой учи повече - децата от мен или аз от тях, това не съм много сигурен. Тръгвам си за вкъщи и не съм изморен. Понякога ми се е случвало да мисля цяла нощ за някакъв проблем в училище”, признава Петров.
Един мъж, обучен да защитава държавни глави, решава да се посвети на любовта на живота си - да бъде учител. Кръстю Петров преподава математика от 3 години.
Един от най-щастливите му мигове. „Аз още когато стъпих за първи път пред 6-и клас. Още тогава разбрах, че съм на мястото си - просто излязох на дъската и почнах да преподавам. Веднага усетих някакъв прилив на енергия”, споделя учителят.
През 2017 г. сменя оръжието с учебниците. Повече от половината си живот отдава на опазването на реда за най-важните мъже в държавата.
Решава, че ако не го вземат в това училище, ще намери друго – в държавните училища има работа за учители по математика, но веднага напуска предишната си работа. Впоследствие мъжът започва работа и все още помни първия си ден в школото.
20 години във военизирания държавен орган не му пречат да сбъдне мечтата на живота си. „Всичко в НСО беше супер - имах интелигентни колеги, но исках да бъда учител по математика. И това е някакво вътрешно чувство, може би защото и жена ми е учител. Виждах как взимат ученици и ходят на абитуриентски балове, каква любов се изпитва от учениците към учителя и може би това ми е държало огъня в мене”, споделя Кръстю Петров.
Казва, че учителството го направило по-усмихнат и променило напълно живота му. Предишната му работа пък му помагала. „Не съм строг учител, но въпреки това има ред, защото все пак, когато трябва да говоря нещо сериозно, аз го казвам сериозно и децата ме разбират какво искам да кажа, намерил съм начина”, категоричен е той.
Сега охранителят е любимецът на всички ученици. Прекрачил прага на храма на знанието без колебания. „Когато завърших следдипломна квалификация реших, че ще подам документите и CV-то в три частни училища. И каквото ще да стане. Въобще не вярвах, че някой ще ме вземе. И минаха 10 дни, аз бях на работа на 24-часово дежурство и ми се обаждат и ми казват: "Вие сте поканен на интервю след 5 дена в училището”, спомня си той за началото.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)