„Връща ни се това, че пестяхме от учители в последните десетилетия. Тази година за първи път учителската заплата е над средната за страната от десетилетия. Повишаването на заплатите е необходимо и задължително, но не достатъчно условие. Трябва да се случи цялата промяна. Въпреки допълнителното възнаграждение са малко кандидатите, които искат да преподават в училищата в проблемните райони", отчете просветният министър.
„Нивото на образованост, на възпитание на един човек или на средното ниво намира отражение във всички обществени отношения, намира отражение във всеки квадратен сантиметър около нас“, добави той.
Трябва да заложим на образователната система като вяра в нашето бъдеще. Това заяви пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. Той пожела на учители и ученици успешна нова учебна година.
Министърът на образованието посочи и целите, към които са се насочили. Основното, което трябва да се случи, е да подобрим функционалната грамотност и да провокираме в по-голяма степен интереса за учене на децата, категоричен бе Вълчев и добави:
По думите му с повишаването на заплатите се наблюдава и повишаване на мотивацията за включване в професията.
Системата в бъдеще много повече трябва да се развива благодарение на енергията на учителите да избират собствени, иновативни методи за обучение, смята още Красимир Вълчев.
Той подчерта, че няма обща криза за учители, но по отделни дисциплини има голям проблем:„Следващите години ще бъдат трудни. Този недостиг ще се задълбочава“.
„Учителят трябва да ги накара да мислят, да проблематизират, да четат допълнително – това е промяната, която се случва в системите. При нас това означава да променим модела на промяна – да кажем на учителите: „Вие сте по-свободни, но и по-отговорни. Разчитаме на вас“. Много са промените, които трябва да се случат. Най-важният фактор обаче си остават учителите“.
Министър Вълчев коментира и ресора на българския еврокомисар Мария Габриел с думите: „Това ще бъде една възможност ние постоянно да черпим информация от нея, да взаимодействаме с ЕК по отношение на възможностите за финансиране. Нашите учени и преподаватели ще имат възможност постоянно да се срещат с нея. 100 млрд. ще бъдат само средствата по „Хоризонт Европа“, наследникът на „Хоризонт 20/20“ – голяма част от тези средства се концентрират върху най-големите страни, съгласно принципа на върхови постижения. Ние ще поставим съобразно национална цел да участваме с минимум 0,5% от средствата по тази програма. Надявам се г-жа Габриел да ни помогне за постигането на тази цел“.
По думите му най-голямо отпадане на деца от тези райони има след 7 клас. "Голям проблем остава и ежедневната посещаемост", добави Вълчев и отбеляза, че това е може би едно от най-важните предизвикателства, за което разчитат на помощта на учителите.
Според него българското висше образование и наука може да задържи повече млади хора, само ако е по-свързано в рамките на ЕС. „Това е шансът да задържим повече млади хора в България – ако висшите ни училища издават общоевропейски дипломи, ако имат възможност да се обучават в общоевропейски университети. Ние няма да се чувстваме, че сме извън Европа“, смята още той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)