В Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на „Пирогов“ за последните два месеца са лекувани тежки изгаряния от кипнало джибри за ракия. Други 15 пациенти са от групата на т. нар. „компотаджий“, но те са се изгорили и наранили най-вече от пръснали буркани с лютеница, съобщава завеждащият клиниката доц. Мая Аргирова.
Като най-опасни тя посочи травмите от изгаряния – общо 50% от всички постъпили в „Пирогов“. От тях 30 на сто са от газ.
Не по-малко от 30 души преминават през спешните отделения на месец с изгаряния и травми след печене на чушки с горелки, и изгърмели буркани със зимнина, показва проверка на „Монитор“, направена в няколко големи болници.
Доц. Аргирова обясни за „Монитор“, че изгарянията от огъня на газова бутилка винаги са тежки, тъй като пламъкът обхваща голяма част от тялото. В резултат раните са обширни и дълбоки. Реанимацията на клиниката е пълна с пострадали при такива инциденти. 80% от всички случаи са на пациенти, обгорели от газови бутилки. Лекарите прогнозират, че до края на ноември, когато приключва варенето на ракията, броят на поразените от казаните ще пълнят не само клиниките и отделениято по изгаряния, но и токсикологиите.
Доц. Мая Аргирова прогнозира, че инцидентите от кипнали джибри и лютеница и гръмнали компоти със зимнина тепърва ще се увеличават. Лекарската практика сочи, че от инцидентите при приготвяне на зимнина най-тежки са тези от доматени пюрета, защото раните дори да са на малък периметър, са дълбоки. Затова при такова изгаряне, трябва да се търси помощ и в никакъв случай човек да не опитва да се лекува сам. Първата помощ, която могат да окажат близките на пострадалия, преди той да бъде закаран на лекар, е да направят превръзка с охлаждащ гел, какъвто се продава и в аптеките. Препоръчва се хората, които имат намерение да варят ракия или да правят зимнина, да се снабдят с този медикамент. Ако няма гел, изгореното място се слага под струята на чешмата, като водата не бива да е студена, а хладка с температура между 8 и 23 градуса, подчерта доц. Мая Аргирова.
Има и няколко важни правила за използването на топлината, за които много от хората не знаят. Ако не внимавате за тях, тя може да ви докара повече травми, отколкото добър ефект. Хубаво е да се знае, че топлината не винаги помага при контузия, макар че при прилагането и създава приятно усещане. Когато прилагате затопляне на дадено място, кръвоносните съдове се разширяват. Така в организма се вкарва повече кислород, който подпомага заздравителния процес. От друга страна топлината може да навреди. Причината е, че когато съдовете се разширят дупчиците в порестата им материя се уголемяват дори до размер, през който могат да изтекат малко бели и червени кръвни телца. След известен период от време тези тела се разграждат до субстанция, която предизвиква раздразнение, подуване и повече болка. Затова при счупвания, навяхвания и удари компресът трябва да бъде студен.
През есента мнозина започват голямото чистете на килери и гаражи, мазета, тавани и у дома. Това е времето на друг вид контузии – сътресенията, счупванията, изкълчванията и натъртванията на крайници. При падане, макар и леко, се случва след часове да се появи оток. Дори да нямате счупвания и спуквания, можете да направите няколко неща, които да го намалят. Препоръчва се най-напред контузената част да бъде вдигната на високо, например на възглавничка. В никакъв случай не облепвайте и не притискайте с нищо мястото на удара, за да ограничите подуването. То така или иначе ще се получи, но вместо да избие навън ще притисне контузената зона, така ще намали и притока на кръв и ще ви докара други проблеми. Сложете лед върху пострадалото място. От ниската температура кръвоносните съдове в охладената зона се свиват. Ледът обаче трябва да е увит в тънка кърпа. Никога не го поставяйте направо върху кожата, за да не се получи, макар и леко, локално измръзване. То ще провокира нов оток със зачервяване. Възможно е първоначално ледът да изостри болката, но за няколко минути. След това контузената зона губи чувстителността си и болката намалява. Ледът и повдигането трябва да се приложат през първите 24 до 36 часа след удара. След този период може да се използва затопляне.
През есента не малко хора ползват газови горелки за печене на чушки, патладжани и друга зимнина. Други пък палят синорите и стърнищата с тях без да гледат накъде духа вятърът и стават жертва на пламъка, поясни лекарката и уточни, че бумът обикновено е през месеците юли и август, когато хората си чистят нивите си.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)