Ти може да си следващият! Трепери!

Случващото се в една част от медийната среда мина границата на „гнусно“ и влезе в графата „опасно“!

Ако очаквахте, отваряйки това, да видите отново „онези снимки“ на приятелката на Борислав Игнатов, ще ви разочаровам. Няма. Нито пък ще назова медията, която е главен герой, по име. Нито пък шефа ѝ. Минутките за реклама им изтекоха.

И не забравяйте, че тяхното послание е: всеки може да е следващият! Ти може да си следващият! Трепери!

Въпросното момиче не е направило нищо незаконно, нищо забранено, нищо страшно. Била е излъгана от един долен човек, да му се довери. Доверила му се е. Той се е възползвал. Толкова. Не е снимана с наркотици, не е снимана да дава подкуп, направеното няма никакво отношение към политическия или обществен живот. Да се хванеш за голи снимки, за да вършиш долната си работа, говори и за безсилие (щом си опрял до този елементарен трик ниво трети клас, си безпомощен в сферата си, това е: безпомощен!), но говори и за определено ниво на сексуална фрустрация, която задоволяваш чрез този акт на насилие. Да, това, което беше извършено, се нарича насилие. Контекстът му е сексуален. Това го прави сексуално насилие. Сексуалните насилници винаги, ВИНАГИ са хора със сексуални отклонения. Малки или големи, приемливи или не.

Сигурно е ужасно да си толкова безпомощен, че да използваш сплашването и компроматите за свои средства. Това е все едно по време на политически спор… или пък – по време на партия шах, да кажем, да изгубиш самообладание и от липса на всякакъв талант, знания и ходове, да скочиш на крака и да креснеш на опонента си: „На тебе пà са ти криви краката!“
Е, и? Дори да са му криви краката, ти пак си си същият утрепняк!

Аз лично заявявам следното: ако това, което представлява публикуването на снимките на жената до Борислав Игнатов, се смята за журналистика; и, ако хората, публикували ги, са смятани за журналисти, АЗ ТОГАВА НЕ СЪМ ЖУРНАЛИСТ! И не се занимавам с журналистика! И не желая.

Все още върлува една измамна схема на определени хакери. Те изпращат имейл, в който се казва, че от момента, в който го отворите, започва да тече време. Ако до 24 часа не изпратите еди-колко-си пари на еди-коя-си сметка, ще ви се случи случка. А именно: когато сте сърфирали в разни съмнителни сайтове, са ви пуснали вирус, който е осигурил достъп до камерата на компютъра/лаптопа/телефона ви. Снимали са ви в ежедневието ви, имат ваши голи снимки или компрометиращи снимки как вършите разни неща, като онези снимки на потърпевшата жена. Разбира се, в 99% от случаите става въпрос за блъф, но има и процент на сериозни такива атаки. Хакерите ви заплашват, че ще изпратят снимките ви до всички ваши познати, близки, колеги и т.н. и ще съсипят живота ви.

Да бъдеш нечия бухалка винаги е било мечта на умствено слабите, открили, че могат да „бият“ – най-общо казано. Понеже боят (освен в света на спорта!) сам по себе си не носи нищо, той винаги трябва да бъде поставян в услуга на някого. Тоест „биещият“ винаги работи за някого – някой мислещ.

И преценката тук различава професионалиста от… зарежете професионалиста! – това различава добия от лошия човек, най-напред! А след това – професионалиста от кресливия популист. И, ако смяташ, че това – дали да публикуваш или не голите снимки на една жена, станала жертва на изнудване – е един от онези „трудни избори“, в които можеш да се объркаш, най-добре си смени професията.

И така. Факт е, че разполага с голям ресурс, за да си позволи да „намира“ подобни находки. Това означава, че на практика може да намери нещо за всекиго или пък за негов близък. Едно от търсените, като ефект, неща в подобна акция е винаги именно всяването на страх – треперете, никой не е защитен, страхувайте се от нас и не смейте да бъдете сред неприятелите ни. Това е толкова журналистическо, колкото и фигурното пързаляне е боен спорт.

Облагите са финансови, разбира се, но и емоционални: аз, видите ли, съм голямата работа, защото всявам страх. Съжалявам, но „погнуса“ е по-точната дума в случая. Срещу вас стои един мърляв, болен от краста, дръглив човек с кал по ръцете и дрехите и крещи. Вие се дърпате, защото не искате да ви омаже с кал и с кой знае какво още, което е там по ръцете и тялото му, а той си мисли, че ви е изплашил. Да, никой не се занимаваше с въпросното „явление“ в медийната среда, защото се притесняваше да не го оплиска с кал. Докато не беше премината границата.

Откъм „медията“ и шефското ѝ тяло се понесоха изявления, че това, което направили, било показване на истината и те се гордеели с това. Добре… но това повдига въпроса: да очакваме ли да започнат да слагат скрити камери или да дебнат с фотоапарат пред и в тоалетната разни известни личности от обществения и политическия живот? Щото и това е „истина“ и, вярвайте ми, ще има интерес и към това. Може и на него да му лепнат етикет „журналистика“. Кой знае?

По-горе ви дадох пример с мърляв човек, когото избягвате, за да не ви изцапа, а той си мисли, че всява страх у вас. Това – относно „силата“ и „мощта“ на „журналистиката“. Сега малко за гордостта им, че имат много читатели. Ще пробвам пак със сравнение: ако един луд хукне по улицата гол със закачалка на главата, ще събере много погледи върху себе си. Определено, много повече от останалите – нормални хора наоколо. Ако това е търсената цел, добре…

Повтарям: Това, че имаш възможността да направиш дадено нещо не означава, че ТРЯБВА да го правиш. Това, че притежаваш физическата сила да набиеш едно дете, не означава, че трябва да го правиш; това, че си останал без надзор в магазина, не означава, че трябва да го обереш. Въпрос на морал е. Елементарен изпит. Някой се издъни обаче.

Реално „медията“, за която говорим, се държи именно като едни хакери-изнудвачи, шантажирайки жертвите си. Това не е журналистика. Повтарям: Това не е журналистика! И в момента, в който това стане еталон за журналистика, аз лично ще напусна тази сфера.

Това, че имаш възможността да направиш дадено нещо не означава, че ТРЯБВА да го правиш. Това, че някой ти е предложил голи снимки, не означава, че трябва да ги публикуваш, освен, ако не си порно-сайт. Доколкото знам, онази медия, не е порно-сайт… Или има някаква промяна в статута, за която не съм чул?