Глад за приемни родители

Недостиг на приемни родители в големи региони на страната отчитат от Националната асоциация за приемна грижа.

В момента у нас има 2300 приемни родители. Те се грижат за около 2000 деца, което според асоциацията е крайно недостатъчно.

Най-сериозен е проблемът в столицата, където е и най-голям процентът на нуждаещите се деца. Като основна причина за това те изтъкват липсата на системна държавна подкрепа, свръхконтрола на социалните служби и липсата на социални права.

„Заплащането на приемния родител се образува на база 150% от минималната работна заплата, което е около 600 лева чисти пари. Допълнително се отпускат между 190 до 300 лева за разходи според възрастта на детето. В момента приемен родител няма право да се разболее, да се регистрира в бюрото по труда, да кандидатства за ипотечен кредит, а в същото време контролът е много завишен и изискванията - големи, затова и няма и много кандидати“, коментира Александър Миланов пред Монитор.

„Считаме, че хората, които спасяват детството на изоставени, неглижирани и малтретирани деца, които им помагат да станат личности и да работят за държавата, вместо държавата да ги издържа в домовете, заслужават същата тази държава да се погрижи да защити правата им“, категорични са от Националната асоциация за приемна грижа.

Затова и от Националната асоциация за приемна грижа настояват да бъде въведен специален договор по Закона за социалните услуги, с който да се регламентира трудът на приемните родители по начин, гарантиращ техните социални и осигурителни права. Така те ще имат право на платен годишен отпуск, на болничен и майчинство. От асоциацията определиха сегашните договори на приемните родители като „скрити трудови“.

Към момента приемните родители се грижат за децата в риск по силата на граждански договори, които ги лишават от правото на осигуряване за всички рискове. Те нямат право на трудова злополука, обезщетения за безработица, за бременност и раждане на дете. Така остават без средства при прекратяване на договорите им, или когато се наложи да проведат лечение, в резултат на което децата се извеждат от дома им.

От 2007 до 2011 година хората, включени в услугата, са сключвали трудови договори със социалните служби, които впоследствие били отменени. Като причини се изтъкват различията и спецификата на полагане на труд. Пречка за подписване на трудови договори се оказало и това, че приемната грижа се финансира с европейски пари, коментира Александър Миланов.

От асоциацията твърдят, че правоотношения, регламентирани по специални закони и приравнени на трудовите, няма да бъдат прецедент в българското законодателство. Последно такива са регламентирани в новия Закон за физическото възпитание и спорта от 2018 г. Въвеждането им беше аргументирано именно със спецификата на труда на спортистите и техните треньори, поради което трудовите договори се оказаха неприложими. Затова се даде възможност те да предоставят труда си срещу възмездни договори, сключени с клубовете. В предложенията за данъчни промени на Министерството на финансите пък се предлага този вид договори да се приравнят на трудовите, което ще защити социалните и осигурителните права на спортистите и треньорите.

Правото на специален договор по Закона за социалните услуги може да бъде законово уредено от 2020 година, когато финансирането се поема от държавата. Националната асоциация за приемна грижа е изпратила и отворено писмо до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което настоява договорът за социални услуги да бъде приравнен към трудовия.