3000 деца на гурбетчии отново в родните школа

3085 деца на гурбетчии са се завърнали да учат у нас миналата учебна година, сочат данни на Министерството на образованието и науката, предоставени на „Монитор“. Най-много от тях са започнали да ходят на училище в Пловдив – 396.

В тази бройка влизат децата, които са посещавали училище, след това са напуснали страната ни с родителите си, но отново се връщат и продължават обучението си.

По над 200 има и в областите Стара Загора, Пазарджик, Бургас и Варна.

„По желание на родителите децата могат да повторят последния успешно завършен клас“, каза Кастрева и подчерта, че е важна и подкрепата на училището, в което детето постъпва.

Все повече гурбетчии предпочитат да не заминават в чужбина с отрочетата си, а да ги оставят на грижите на възрастни роднини, докато майките и бащите им търсят препитание зад граница. Има и случаи, когато родителите са тръгнали в далечната страна с наследниците си, но много бързо ги връщат обратно в родината, тъй като се страхуват дали децата им ще свикнат с новите условия и дали ще научат чуждия език, за да могат да се обучават в непознатата държава.

Децата, които са родени в чужбина и за първи път ще бъдат част от българската образователна система, също попадат в списъка с деца на гастарбайтери, които са се завърнали да учат у нас. В столицата са се завърнали деца от цяла Европа, Щатите и Арабските емирства, коментира шефката на образователния инспекторат в София Ваня Кастрева.

За миналата учебна година 158 деца са върнати в образователните институции в Пазарджишко в резултат на съвместната работа на институциите. От тях 131 бяха записани отново в училище, а общо 136 са случаите в областта, по които работят експертите на РДСП Пазарджик в посока превенция от отпадане от училище и връщане на децата в образователните институции.

От тази възможност се възползват родителите на ученичка, която завършва първи клас тук, но след това заминава за Англия. Там тя завършва успешно 6-и клас, след което родителите й се връщат обратно в България. „Предстояха ѝ матури, за които не се е подготвяла, не беше учила материала по български, а по математика пресмятаха по-различно. Решихме да повтори една година, за да има повече време“, коментира майката на момичето. Сега тя няма проблеми и е приета в гимназията, в която иска след 7-и клас.

По-малките ученици нямат затруднения с постъпването си в българско училище, тъй като наваксват материала в неделните школа или с частни уроци. Трудностите са при по-големите, тъй като в някои училища се завръщат деца в четвърти клас, които знаят да четат на български, но нямат никакви граматически познания. Баби и дядовци пишат с първолаци, родителите им в чужбина Баби и дядовци трескаво подготвят внуците си за новата учебна година в Пещера, докато родителите на хлапетата са на гурбет. Това споделят учители, които ще посрещнат наесен първолаците в обновените класни стаи.

Ръководството на всяко едно училище е в правото си да реши дали да приеме едно дете във втори клас на база представените от родителите му документи за учене в чужда страна, обясни началникът на РУО-Стара Загора Татяна Димитрова. Според нея случаите на деца, завършили първи клас в чужда държава и завърнали се обратно у нас, са най-вече в общини като Николаево и Мъглиж, където местните масово дирели препитание като сезонни работници в Гърция, Италия и Испания. В ромската махала Лозенец в Града под липите няма завърнали се първолаци. В Добрич пък за учебната 2018/2019 са заминали с удостоверения 380 ученици и са се завърнали 176.

След като вземат своите документи, процедурата за записването им зависи от класа, който са завършили в чужбина. „От първи до четвърти клас трябва да имат превод на документите от заклет преводач, от 5-и клас нагоре се изисква и апостил на документите. От 7-и до 12-и клас необходимите документи се легализират от регионалните инспекторати по образованието, като е важно да имат и нотариална заверка“, обясни Кастрева.

Спрямо образователната система, в която са били, може да се наложи да полагат и изпити по история или география. Всички предмети, по които завърналите се ученици ще показват знания, се включват в удостоверението, което те получават за признат клас от регионалното управление, уточни шефката на образователния инспекторат. В случаите, в които детето не знае добре български, или досега е учило в държава, в която учебният материал се взема по-бавно, отколкото у нас, ученикът може да не преминава в следващ клас.

Тя уточни, че родителите имат затруднения най-често още на този етап, тъй като забравяли за апостила или изцяло да си вземат документите за завършен клас и се налагало да търсят помощ от познати в същата държава. Преди за изберат училище, в което има свободни места, родителите трябва да проверят дали децата им трябва да полагат приравнителни изпити. От първи до шести такива не се изискват и кандидатстването се извършва в желаното училище. Кандидат-гимназисти и учениците от седми клас нагоре обаче задължително се явяват на изпит, с който да покажат знанията си по български език и литература, ако не са го изучавали в неделните училища.