В Амазония фермерът Аурелио Андраде сече гори, "за да оцелее"

"Няма помощ освен от Господ"

"Сечем горите, за да оцелеем", казва пред Франс прес фермерът Аурелио Андраде в сърцето на бразилска Амазония, докато пламъци поглъщат растителността в имота на съседа му.

В този откъснат от света регион, който прилича на Дивия Запад, няма сили на реда и действа единствено законът, наложен от земевладелците, трафикантите на дървен материал и златотърсачите.

На 120 км от Порто Вельо, столицата на бразилския щат Рондония, граничещ с Боливия, 65-годишният мъж води своя битка, далеч от политическата и дипломатическа криза и емоциите по света, провокирани от пожарите в горите на Амазония.

От птичи поглед неговият имот от няколко хектара (малък в сравнение с големите имоти за интензивно земеделие) е точно на границата между джунглата и обезлесените райони с кафеникавочервен цвят, които стават все по-големи.

Пожарите, обгърнали част от Амазония и привлекли вниманието на целия свят, изглежда не го тревожат.

Пожарът в намиращия се на няколко метра разстояние имот на съседа му обаче му пречи да спи.

Природозащитниците обвиняват дребните собственици като него (не само едрите), че се възползват от липсата на държавен контрол, за да уголемяват владенията си за сметка на горите.

Тази процедура за придобиване на обществени имоти (grillagem на португалски) е причина за многобройни конфликти между туземните общности, хората, които завладяват земите и присъстващите в известна степен власти.

Циментовата му къща е заобиколена от имот, който през годините става по-голям - на мястото на отсечените дървета се появяват пасища за кравите, кокошките, прасетата, гъските и конете на Аурелио.

"Аз просто отсичам няколко дървета, чакам три месеца и засявам земята със семена. Дори да сте в пустинята, трябва да обработите земята, да я обгорите и да построите дом, където да живеете с децата си. Не бихте живели в дупка в дърво като птиците, нали?", казва Аурелио с усмивка.

"Страхувам се. Дори помолих за помощ властите, попитах ги дали могат да потушат огъня. Ако не бъде потушен, някоя нощ, докато спим, може да стане голям проблем. През деня наблюдавам оттук, близо до оградата, къде са пушекът и пламъците", казва Аурелио.

"Тук не получаваме помощ нито от федералното правителство, нито от някого другиго освен от Господ. Сечем дърветата, за да засадим растения, с които да нахраним добитъка и да оцелеем", обяснява Аурелио, чиито шапка и тениска са с мотиви на военен камуфлаж, а очилата му висят на гърдите с връвчица.

Вече 19 години Аурелио владее тази земя, за която смята, че не принадлежи "на никого", заедно със съпругата си евангелистка. Тя не се колебае да ходи пеша четири часа, за да присъства на богослуженията в най-близкия град. Той се надява властите скоро да му дадат документ за собственост.