Откриха череп на австралопитек, живял преди 3,8 млн. г. на територията на Етиопия

"Този череп е сред най-цялостните датиращи от повече от 3 милиона години фосили от хоминиди", заяви съавторът на две изследвания Йоханес Хайле-Селасие от Природонаучния музей в Кливланд.

Специалисти попаднаха на череп на австралопитек, живял преди 3,8 милиона години на днешната територия на Етиопия, предаде Франс прес. Става въпрос за находка, която променя представите ни за еволюцията.

Други по-малко известни фосили от австралопитеци датират от поне 3,9 милиона години, но включват единствено челюсти и зъби. Без древен череп, познанията ни за еволюцията на хоминидите бяха непълни.

За сравнение Тумай (Sahelanthropus tchadensis), който е смятан от редица палеонтолози за първия представител на хоминидите, е живял преди около 7 милиона години.

Открит през февруари 2016 г. в района Афар в Етиопия, на 55 км от мястото, където през 1974 г. учени попаднаха на скелета на Луси, новият фосил е от един от първите австралопитеци, известни като Australopithecus anamensis.

Резултатите от двете изследвания са публикувани в сп. "Нейчър".

Това може да го превърне в "икона" на човешката еволюция заедно с Тумай, Арди и Луси, смята Фред Спур от Природонаучния музей в Лондон.

Черепът е открит през 2001 г. в Чад. Арди (Ardipithecus ramidus) - представителят на друг вид хоминиди, е живял в Етиопия преди 4,5 милиона години, а Луси (Australopithecus afarensis) е живяла също в Етиопия преди 3,2 милиона години.

"Смятахме, че с годините A. anamensis постепенно са се превърнали в A. afarensis", поясни Стефани Мелило от института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Германия.

Макар че е с малки размери, черепът вероятно е на възрастен екземпляр. Реконструкции на лицето въз основа на характерни особености на фосила показват, че хоминидът е бил с изпъкнали скули, издадена напред челюст, широк нос и ниско чело. Учените с изненада установили, че характерните особености на черепа са смесица от тези на Тумай, Арди и други по-"скорошни" видове.

Новата находка обаче разкрива, че двата вида са се кръстосвали в саваната в Афар в разстояние на 100 000 години. "Това променя представите ни за еволюцията и повдига въпроса дали двата вида са били в конкуренция помежду си за храна и територии", отбеляза Мелило.