Дай една цигара, ше те е** у звездата

… те също са хора – като всички нас. Нищо не им е от злато и отникъде не им извира мед.

***

- Д*йба и скапаната държава! Съсипàха я, един маркуч не могат да направят като хората вече… – крещеше Бай Добри, докато се чудеше как да събере изтеклата нафта, която крадеше от служебната кола.

Какво ще стане, ако не караш кола за 100 бона? Ще умреш ли? Какво ще стане, ако не стоиш срещу мен – на снимка – и не ми показваш среден пръст? Ще те пратят в Афганистан?

Докато се опитваше да ни „натрие носа“ и да ни обясни колко не е тъп, така хубаво привлече вниманието върху себе си, че… да, де – убеди ни, че не е тъп.

Защото така КЗЛ придобива съвсем нов смисъл, нали?

Имай кола за 100 бона, когато можеш да си изкараш парите, без тарикатлък, без нечие здраве и живот да ти висят на съвестта (или каквото там я замества в твоя случай). Ама средата не ми позволява. Пà бори се тогава да се смени средата.

Искаме, ама нямаме желание.

Като видите „звездата“, можете да я поздравите с ей това: дай една цигара, ш…

Не искам да го правя по-известен, отколкото заслужава, но ни трябваше – за пример.

Неотдавна „звездата“ Ричи написа: „Много ми е смешно, когато кажете, че съм глупав. Оправям се добре в живота, това е достатъчно за мен. На 25 години съм и дори нямам висше. Имам кола за 100 бона, а вие бачкате за 500 лв.“

Тук има една ОГРОМНА РАЗЛИКА обаче. Знаете ли какво няма у детето и у човека със специални нужди? Няма злоба.

Тъжно ми е.

„Звездата“ Ричи ни преподаде на всички един урок за това как егото може да съсипе човек. Занимаваш се с нещо, което знаеш, че е „мъгляво“ и „сенчесто“ (в най-добрия случай), печелиш пари от него – ако си умен, ще си налягаш парцалите и ще се радваш на живота. Но „звездата“ иска още. Иска да ДОКАЖЕ, че е повече от нас, да ни посмачка, щото иначе не е готино, иска да ни навре в очите, че бъркаме, като го мислим за тъп, не бил тъп, щото, видите ли – е преуспял в живота. Само да му кажа на „звездата“ – не всички „преуспели“ са умни – едното не върви автоматично в комплект с другото. Виж Парламента. Виж общинските съвети. А сега си погледни снимката със средния пръст.

Тъжно ми е, защото всеки опит да отлепим от дъното е само напомняне, че сме с циментово корито на краката. Искаме да се „оправим“ (каквото и да значи това в главите ви), но искаме и да си крадем заедно с това, искаме да сме с европейски заплати, но милеем за евразийското си минало, искаме справедливост и законност, но пеем песни и възхваляваме мутрите, подражаваме им, искаме да ни знаят по света, но упорито се пазим – да не би случайно да се изпуснем да дадем 5 стотинки за тая пуста култура и изкуство.

Тъжно ми е, че трябва да живея в среда, в която да си с хубава кола е по-важно от това да си лягаш с чистата съвест, че днес никой не е умрял от твоите хапчета. Тъжно ми е, че „звездата“ е модел за подражание. Тъжно ми е, че да имаш пари, с които си купуваш вещи, е по-важно от това да имаш достойнство… всъщност, че ДОСТОЙНСТВОТО сега се бърка с материалното имане на пари и неща. Богат=достоен. А това, че „богат“ си станал с измами или кражби… не е важно.

В мозъка на звездата той е преуспял. После се оказа, че с тарикатлък май си е поизкарал малко парите. Прочетох: „Отстраниха Ричи от длъжност“. Е що така? Щото: „[…]извършва търговия с хранителна добавка за отслабване, съдържаща опасното вещество „Сибутрамин". На запитване от страна на медията, от фитнес-веригата, където Величков е водил групови тренировки, заявиха, че компанията не е участвала по никакъв начин в продажбата, маркетинга и вноса на продукта, за който се предполага, че предизвиква ИНФАРКТИ И ИНСУЛТ. От веригата казаха още, че не са били запознати с дейността на Ричард Величков. Фитнес инструкторът е временно отстранен от провеждането на занимания, докато не се изяснят всички факти и обстоятелства, казват от веригата.“

Имай кола и за 500 бона тогава. Ето, аз например, нямам кола за 100 бона. Жив съм, здрав съм, ходя на два крака и не мога да се оплача, че нещо ми липсва. И последния път, когато съм показал среден пръст е било на футболен съдия. Но това е обяснимо… Возя се на метро, някак си съм оцелял и така; и не ми пука, че никоя плеймейтка, певица или моделка няма да ми пусне. А знаеш ли какво, ще ти издам една тайна…

Какво щеше да стане, ако Левски беше предпочел охолствата на живота, пред своята задача? Какво щеше да стане, ако Ботев беше предпочел да драска за пари, вместо да води хората си? Какво щеше да стане, ако Възрожденците ни бяха предпочели да се захванат с някоя далаверка, за да натрупат парички за охолен живот? Какво щеше да стане, ако Райна Княгиня шиеше не друго, а рокли за знатни дами, например?

Надписът Made in China на проклетия маркуч не променяше негативната оценка за „д*йба и скапаната държава“ ни най-малко в главата на Бай Добри. Нито пък и фактът, че беше рекордьор на ведомството по кражби още от 1987 г. и вече и жена му не смееше да си остави гащите без надзор, за да не ѝ изчезнат.

Не знам откъде да започна… дали от факта, че Ричи се радва да унижава хората, които бачкат за 500 лв., дали от там, че смята имането на скъпа кола за „оправяне в живота“, дали от там, че „кифлее“ и дори, докато ни показва среден пръст е натопорчил мускули като пубер пред огледалото в съблекалнята, дали от там, че се фука с кола и пари, както дете се фука с играчка или както човек с ограничени емоционални възприятия… демек човек със специални нужди, би искал да покаже на целия свят какво си има?

Няма как да знам, защото не знам много за „звездата“, но ще пробвам да направя обосновано предположение: не един и два пъти се е възмущавал на заобикалящата го среда с думи, подобни на „Д*йба и скапаната държава! Съсипàха я, един маркуч не могат да направят като хората вече…“

Тук слагам и някой от женските „звезди“ от беге елита. Ако някой им каже, че с ку**арлък са си изкарали парите, са обидени, ще ти отхапят главата, казват че не е!, но, когато им кажеш: „ей, страхотна кола имаш“, ти отговарят: „даааа, мерси, ми изработѝла съм си я“. Мхм… хич НЕ Е! Положение в обществото? Скъпи ресторанти? Дрехи, екскурзии? Е и?

Тъжно ми е, че „патриотизмът“ вече стигна до ниво плажни кърпи. Появиха се такива, на които пише „България на три морета“, но и много по-гнусния вариант – с лика на Левски. Защото какво казва по-добре и извиква по-силно: „аз съм патреот ве!“, от това да си плеснеш шкембето върху лика на Апостола? Казах: „шкембето“, защото за другото ми е неудобно (на мнозина изглежда не им е!).

Тъжно ми е, че живея в страна, в която патриот означава човек с татуировка на Левски на прасеца, който си хвърля боклука на улицата; не гласува; обяснява, че някаква си там чужда държава му е по-мила от България; напада сънародниците си, защото са го погледнали накриво, например; и краде от всичко, до което може да се докопа.

Тъжно ми е, че живея в страна, която, въпреки нас – населението ѝ – се опитва да стане европейска, модифицира се, но се сблъсква в крайна сметка с реалността, тоест – с нас. Пуснаха електрически тротинетки. За 5 дни откраднаха 15 от тях. Това означава – по 3 на ден. Крали за по 3 тротинетки на ден. „Д*йба и скапаната държава! Съсипàха я, един маркуч не могат да направят като хората вече…“