Учени се доближиха до създаване на живи "фабрики" за производство на лекарства

Изследователите конструирали различни плазмиди - съдържащи генетична информация пръстеновидни молекули ДНК у бактериите. Плазмидите съдържали гени метилтрансфераза и определени фрагменти ДНК, които служат за мишена за метилиращи ензими.

По този начин били определени особеностите на метилирането у два микроорганизма - бактериите Moorela thermoacetica и Acetobacterium woodii.

След като фрагментите ДНК били метилирани, учените ги секвенирали, изяснявайки кои от тях са били подвластни на въздействието на ензими.

Те притежават 23 гена метилтрансфераза и едва 12 различни фрагмента ДНК. Метилирането на 11 фрагмента ДНК било свързано с функционирането на конкретен ензим.

Това позволява да се създадат живи "фабрики" за производство на различни вещества.

Учени от Датския технологичен институт идентифицираха неизследван механизъм на епигенетичната регулация, при който метилни групи се присъединяват към веригата на ДНК, съобщи "Физ.орг".

Вкараните с помощта на методи на генното инженерство фрагменти ДНК ще се разпознават от организма като чужди, тъй като не са метилирани правилно. Това е проблем при създаването на клетъчни "фабрики" за производство на лекарства, биохимични съединения и хранителни съставки.

Специалистите установили кои ензими, известни като метилтрансфераза, отговарят за метилирането у микроорганизмите. В бъдеще това ще позволи да бъдат създадени организми с определени метиломи - съвкупност от метилни групи, свързани с ДНК. След като се знае кой ензим води до вкючването или изключването на даден ген, ще може в клетка на микроорганизъм да се вкарат нови гени и да се гарантира функционирането им.