“Ако се позволи на жените да се включат пълноценно в риболова ще се засили производството, ще се намали бедността и ще се повиши продоволствената сигурност на милиони домакинства, разчитащи на рибата и морските дарове,” коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.
Какво можем да направим?
"Не е нужно да се отказваме от рибата и морските дарове. Важно е обаче да се избират морски продукти, уловени или отгледани по начин, който запазва рибните ресурси и хората, зависещи от тях“, коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.
Жените присъстват във всички аспекти на веригата за снабдяване с морски дарове: 14% от работниците, които пряко се занимават с риболов и аквакултури са жени. В същото време те заемат половината от всички второстепенни позиции в индустрията като обработка, маркетинг и дистрибуция на морските продукти.
Жените в рибарските общности често имат неравностойни социални отговорности като обикновено полагат основната грижа за децата и семействата си. Затова при закриване на риболовна зона, когато доходът е застрашен, те са по-засегнати от мъжете. Необходимостта от доходи и храна за домакинството може да доведе до експлоататорски сексуален труд: за съжаление, търговията с плът не е рядкост в обеднелите общности. Освен това женският глас често се разглежда като „по-маловажен“ от мъжкия в рибарските среди, като дамите нерядко страдат и от дискриминация при кандидатстването за работа заради стрховете от отпуск по майчинство.
Затова с подкрепата на ЕК, WWF стартира своята кампания „Риба и за в бъдеще“ в 18 държави, сред които и България. С нея природозащитниците призовават потребителите, търговците и политиците в Европейския съюз да поемат своята водеща роля в осигуряването на устойчив риболов в световен мащаб. В помощ на потребителя WWF разработи препоръки, с които цели да насърчи отговорния избор на морска храна, гарантиращ запазването на рибата и морските дарове и за утрешния ден.
Изследване на Центъра за устойчив риболов World Fish показва, че въпреки важната си роля в сектора, дамите не са третирани като равни на мъжете. Те страдат от оскъден достъп до ресурси, ограничаващи полови норми и нископлатен труд, а също и от негативния ефект на стари културни традиции, социални предразсъдъци и дори на законодателството в някои развиващи се страни. В резултат жените съставляват цели 70% от нискоквалифицираната работна сила в рибните ферми, като в същото време заемат едва 10% от ръководните постове в индустрията. Ето защо пред тях се откриват много по-малко възможности, а по-ниските доходи често ги принуждават да живеят в бедност.
По случай днешния Ден на женското равенство природозащитната организация WWF припомня ключовата роля на жените във всички сегменти на риболовната дейност и предупреждава, че пренебрегването им не само поражда риск от полова дискриминация, но и силно намалява ефективността в сектора.
Приносът на жените в риболова традиционно не среща нужното признание. В развиващия се свят например, жените поправят рибарски мрежи, събират крайбрежна риба за стръв и приготвят храна за мъжете. В допълнение към ограничаващите ги социални норми те имат и по-малък достъп до капитал, което не им позволява да притежават собствена риболовна лодка или да основат нова аквакултурна ферма. Проучванията обаче показват, че колкото по-пряко са ангажирани жените в рибарството и аквакултурите, толкова повече се увеличава и производителността.
Устойчивият избор на риба допринася не само за дългосрочното възстановяване и опазване на рибните запаси в световния океан. Купувайки сертифицирана морски продукти, ние създаваме предпоставки за намаляване на половата дискриминация. Пазарувайки отговорно, подкрепяме поминъка на над 800 милиона души по света, които зависят от рибата като източник на доходи.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)