Не!

… все пак е приятно да ни го напомнят. Благодарим!

***

А сега – кратка история на „средния пръст“:

Скъпа Ешерихия коли,
пиша ти, за да ти кажа, че вчера се провали. Оказа се, че имаме имунитет срещу теб.

Ако обещаете пак да ни сънувате, може и посвещение да ви напишем.

Да ви припомня ли как едни такива ни „закриваха“ вече, а…? Ето тук:

И един специален поздрав за скъпата Ешерихия коли и леко запечените ни фенове (не, не е „Бомба“ на Миле Китич):

Към вас: ако сте пропуснали да прочетете няколко реда по-нагоре, където обяснихме какво е pluck yew, да ви кажем тогава: дèрете си лайката. С най-топли чувства.

Не! ни обърка дори плановете, просто ни направи обедната почивка по-интересна.

Не! предизвика страх.

Не! само, че не успя да ни „закриеш“, но и ни направи по-известни.

Не! успя да създадеш нищо, освен шеги… за теб.

Опита се да всееш паника, а всъщност роди много нови вицове и майтапи НА ТВОЙ ГРЪБ. А най-голямата ни тревога вчера беше по време на евакуацията – коя сянка да си изберем, докато си пием кафето. Ами лято е… жега.

Сега да видим какви още бактерии опитаха да покажат глава вчера.

Скъпа Ешерихия коли,

Скъпа Ешерихия коли, оказа се, че имаме имунитет срещу теб. Тъпотиите на себеподобните ти през годините ни научиха как да се справяме с вас.

Скъпа Ешерихия коли, поласкани сме. Разбрахме, че целта ти са били летища и медии от национално значение. Благодарим за признанието – ние знаем, че сме голяма медия, с огромна аудитория и тежест в страната, но…

Скъпа Ешерихия коли, просто Не!

След като ни изпрати имейл, за да ни кажеш, че искаш да ни убиеш, се оказа, че всъщност целта ти (според възможностите) била да всееш паника, да предизвикаш страх, да ни нарушиш естествения ритъм на живот. Това, което се нарича „тероризъм“.

След като стана ясно, че има бомбена заплаха, някаква част от читателите, пà макар и случайно попаднали на сайта (и планетата) решиха, че трябва да ни пожелаят смърт, да ни убият.

Утре е последният работен ден за сайта Novini.bg?

Ще цитирам този велик поет – личния ти лекар: „Хапчетата, хапчетатааааааа!“

провали се и в това. Не само, че работата ни не беше нарушена, но и не успя да всееш паника у нас. Но пък ни разнообрази и развесели.

ти:

Първоначалният жест на обида произлиза от битката при Аженкур през 1415 г. между Французи и англичани. Французите били сигурни, че ще победят и заплашвали, че ще отрежат средния пръст на всеки пленен англичанин, защото той е изключително необходим при стрелбата с лък. Вследствие обаче англичаните побеждават и започват на се присмиват на французите показвайки само средния си пръст крещейки фразата „pluck yew“ (We can still pluck yew) – „Ще продължаваме да дърпаме тиса/да стреляме с лък“. Вследствие на времето се е получило fuck you.

Видяхме заплахи и от вас. Не за първи път. Чудехме се смешно ли е жалко ли е. Е… докато за нас е смешно, за вас си е жалко, защото вие ще си останете запечени злобари, които мразят слънцето, че свети и въздуха, че е прозрачен, доволни никога няма да бъдете – до последно. Тежко е да се живее така… Ние – и да престанем да съществуваме (а не планираме това!), вие пак ще сте недоволни – от нещо/някой друг. Вечно. Това се нарича патология. И да, тежко е да се живее така.

И да ви подсетим: ние сме тук, вършим си работата. И днес. Утре пак ще сме тук. И после пак и пак, и пак. И, след като патологично неграмотните и хронично злобните газ пикаят, това е чудесна референция за нас, че си вършим работата перфектно. Благодарим! Ще продължаваме.

Изнервени сте, разбирам ви. Пà пробвайте с разслабително. Или – ако много, ама много искате вашето мнение да се чува, направете си собствена „медия“ и си пишете, каквото ви душа иска. Има толкова много безплатни платформи за целта. Седни. Пиши. Бъди чут. Радвай се на живота.

Някой упорито се опитва да ни убеди, че редакционната политика и стилът на материалите ни са били причина за заплахата. Ами не – оказа се, че не било така, но той – леко запеченият – нали всичко знае, още преди полиция, преди следствие, преди да се е случило… суфлира на Господ.