,,При нас няма огнище на чума. Защо беше обявена тази 20 км зона, превантивни мерки да запазим големите комплекси. Така казаха и продължават да твърдят, че е така. Какви са тия превантивни мерки да унищожат заден двор, да запазят големите?'', пита пред камерата на БНТ Ваня Димитрова, която е свиневъд от с. Безмер.
Една година след дезинфекцията в личните стопанства отново ще могат да се гледат прасета. Започнаха и срещи със свиневъдите, които все още не са умъртвили животните си.
Кметовете на населени места трябва да изготвят списъци, по които ще се изплащат средствата. В почти всички ямболски села тези списъци вече са готови и предадени.
Разяснителните информационни срещи ще продължат в населените места, където все още има живи прасета. Утре такава кампания ще има в сливенското село Крушаре.
Хората казаха обаче, че тази среща е закъсняла.
След 1-ви септември започва изплащането на еднократната помощ за стопаните, които умъртвиха доброволно домашните си прасета заради африканската чума. Средствата са в размер на 300 лева и са за дезинфекция на местата за отглеждане на животните.
Една от първите срещи беше в ямболското село Безмер, където по неофициални данни все още има живи над 50 прасета. Професор Радко Пешев и представители на Агенцията по храните разясниха на стопаните какво представлява заболяването африканска чума по свинете, последиците и необходимостта от прилагане на крайни мерки за ограничаване на разпространението му.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)