Проф. Хенкес и доц. Сираков приключиха с успех интервенцията на първата гигантска мозъчна аневризма в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

За мозъчните аневризми

Каква е прогнозата за пациента:

Кой е проф. Ханс Хенкес

За доц. Станимир Сираков

При жените рискът да се получи мозъчна аневризма е по-голям от мъжете, като съотношението е 3:2,1. Статистиката сочи, че ако не бъдат третирани, половината от пациентите умират, а другата половина остават инвалиди.

„30 години съм посветил на този род интервенции. Оптимистичен съм за изхода на операцията и възстановителния период на пациента. Преди десет години не разполагахме с тези съвременни технологии, които днес значително улесняват работата ни. Много се радвам за възможността да гостувам на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ по покана на доц. Сираков и на това, което ще ви демонстрираме днес на живо“, заяви проф. Хенкес пред аудиторията от лекари и журналисти, която наблюдаваше операцията на живо.

„Операцията протече рутинно, всичко е лесно в ръцете на проф. Хенкес. Направихме нов съд, състоящ се от няколко стента, които централизират кръвотока в себе си. За жалост, няма възможен предварителен скрининг за мозъчни аневризми. Те биват откривани, когато изкървят, или когато пациентът отиде на преглед с други оплаквания. Искам да благодаря на проф. Хенкес за колаборацията и възможността да оперираме на българска територия“, заяви доцент Сираков след успешната операция.

54-годишният мъж страдал дълго време от нетипично главоболие преди да потърси лекарска помощ. Направеният в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ показал огромна аневризма, която всеки момент може да изкърви и да го убие. Заради големия риск от интервенцията обаче (стандартният риск при третиране на аневризми е около 1.5 - 2%), било взето решение операцията да бъде отложена до момента, в който вече е абсолютно неизбежна. През това време лекарите внимателно са следили състоянието на пациента. А в последния месец то прогресивно се влошавало: болният вече трудно преглъща, дави се, има проблеми с ходенето, което показало, че е време.

Проф. Хенкес и доц. Сираков приключиха с успех интервенцията на първата гигантска мозъчна аневризма в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Това съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение. Над 2 часа продължи съвместната операция на проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

В България годишно се откриват около 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ през миналата година. От началото на 2019 година до сега случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и световната тенденция.

Възстановяването в такива случаи е сложен процес, който трае между 3 и 6 месеца. С времето организмът изгражда новия съд около сложените стентове, намалява обема на аневризмата, която оказва компресия върху съседните мозъчни структури и пациентът започва да живее нормално. Рисковият период, в който трябва напълно да се затвори тази аневризма, е 6 месеца. Когато той мине пациентът не би трябвало да се влошава, а дори може да се очаква още подобрение. „Обикновено в този момент казваме на пациента: от тук насетне не очакваме влошаване от сегашното ви състояние“, обяснява доц. Сираков.

Доц. Станимир Сираков е председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология, ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София и доцент в Катедрата по образна диагностика на МУ-София.

Мозъчната аневризма представлява балоноподобно разширение на някоя от артериите в мозъка. Най-често тя бива откривана когато се спука, причинявайки кръвоизлив в мозъка или тясното пространство около мозъка. Това кървене води до хеморагичен инсулт, мозъчни увреждания и смърт. Мозъчните аневризми могат да възникнат при хора от всички възрасти, но най-често се откриват във възрастовата група 30-60 години.

Операцията, която двамата извършиха, е изключително рискова. Според проф. Хенкес, който предварително на няколко пъти е консултирал пациента, рискът той да не издържи процедурата или да почине малко след нея, е бил 30%. Ако не беше опериран обаче рискът от фатален край до края на годината е бил още по-висок – 60%.

Пациентът беше 54-годишен мъж с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно разширение по цялото протежение на мозъчния съд). По време на интервенцията, която е уникална не само за България, но и много рядко срещана в световната практика, двамата поставиха 11 стента в центъра на аневризмата. На практика по този начин беше изграден изцяло нов съд в центъра на аневризмата.

Проф. Ханс Хенкес е един от пионерите в интервенционалната неврорентгенология. Той е Медицински директор на най-голямата Клиника по неврорентгенология в Германия, която се намира в Щутгарт. Клиниката е специализирана в диагностиката и лечението на мозъчно-съдови заболявания и приема пациенти от цял свят. Над 1200 интервенции на изключително сложни мозъчни аневризми се правят там годишно.

След лекцията на проф. Хенкес за съвременните методи за интервенции на мозъчни аневризми, екипът Хенкес-Сираков продължава с още една изключително сложна операция. Този път пациентът е 61-годишна жена, която стига до страшната диагноза след като дълго време е с непрестанно главоболие. Тя веднъж вече е била оперирана от екипа на доц. Сираков, тъй като е имало непосредствена опасност за живота ѝ. „Тогава я третирахме в състояние на спешност с койлове, което реши проблема за момента, но не и за в бъдеще. Затова сега, заедно с проф. Хенкес, ще поставим стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира“, обяснява единственият сетрифициран български неврорентгенолог - доц. Станимир Сираков.

Специализирал е при водещи имена на европейската интервенционална рентгенология като проф. П. Боснякович – Сърбия, проф. Ж. Море – Франция и проф. Ш. Монайе – Франция. Той е единственият българин с европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции.