Нова лаборатория за базата ни в Антрактида

С нова научна лаборатория ще се сдобие българската база на Антарктида. Проектът за съоръжението е с площ около 250 квадратни метра и е поверен на екипа на архитект Пенка Станчева. Тя в момента живее и работи в Чили.

Докато обновяването на най-близката до нас база - тази на Испания - струва 40 милиона евро, новият модул към българската е за по-малко от 1 милион. На този етап предизвикателството е транспортът на материалите.

Лабораторията ще служи на учените за извършването на важни проучвания.

По план лабораторията ще е готова до 2-3 години. Още този полярен сезон предстои поставянето на основите. Там, сред ледовете, на 13 000 километра от България.

Сгушено в Южния залив на остров Ливингстън, настоящото българско поселище е основано още през 1988 г. с поставянето на първите 2 сглобяеми постройки. Години по-късно е добавена основната сграда. Последно е изграден и малък параклис.

„Материалите трябва да са съобразени с тези условия. Конструкцията ще е метална - такова е заданието на конкурса. Самият метал ще е съобразен с изискванията за температури”, разказва архитект Пенка Станчева в ефира на Нова телевизия.

Да проектираш сграда на края на света е амбициозно предизвикателство. На ледения континент бушуват виелици, а температурите падат до нива, сравними с необитаеми светове, като планетата Марс. За да устои на този климатичен ад, бъдещият дом на науката трябва да бъде опростена, но издръжлива структура.

Красивият пейзаж автоматично води мисълта към широка веранда и огромни прозорци. На края на света обаче това би направило базата уязвима на капризите на времето. „Колкото и да ми се иска да осигуря една панорама към така прекрасния пейзаж, прозорците ще трябва да са подчинени и на условието да не пускаме студа вътре” - категорична е архитект Станчева.

Уникалното разположение на българския комплекс дава на проектантите ключово предимство, обяснява българският архитект: „Виждала съм проектите на едно английско студио, което проектира повечето полярни станции. И там наистина всичко е в стил „съоръжение, което пристига и каца като космически кораб. Това има логика, защото терените на много бази нямат денивелация. Тоест, за да се повдигнат, трябва да се изградят платформи на пилони. Нашият терен е с денивелация, което го прави по-уютен. Защото сме загърбени, защото имаме поглед напред към водата”.

Ще се разчита на кораби на партньорски страни. „Всеки е правил услуги на българските мисии - къде с транспорт без пари или за малко пари. Така е ставало досега. Ще е хубаво нашата мисия да има собствен транспорт. Но хубавите неща стават бавно”, обяснява Пенка Станчева.
Самата тя все още не се е докосвала до ледената красота на Антарктида. Вече като човек, работещ за българската полярна наука, ще трябва да преплава протока Дрейк и да стъпи на края на света.