И изведнъж спря да бъде смешно

… но огласяването на доказателствен материал говори вече за друго. Да разгласяваш подобна информация, само за да убедиш обществото, че, видиш ли, не си ги хванал „на сляпо“ и „по заповед“, е абсурдно и говори за хаос.

1. презумпцията за невинност е убита;

2. опитват се да намесят уличната тълпа в „обвинението“ срещу задържани, насъсквайки хората срещу тях с неправомерно разпространение на следствени тайни. Това май се казваше „линч“…

Да обобщим:

За загрявка:

Калпакчиев ни подсети и за други дела, чийто следствени тайни бяха „развявани“ по медиите – „Костинброд“, тефтерчето на Златанов – дела, които се провалиха.

Накрая ни хваща страх, защото вече никой не е невинен за каквото и да било, и разбираш, че животът ти може да свърши по всяко време, ако не си „човек на човека“.

Отначало ни е смешно, защото виждаме слаба комедия.

После обаче ни става тъжно, защото ни я сервират като сериозна истина и ни я сервират без да имаме право да я върнем, защото е недопечена, развалена и има от пърхота на готвача в чинията.

Проблем има! Но вместо решение, панически се търси виновен. Защо?

А от ГДБОП ни казаха, че са разкрили паролите на хакера чрез камерите за видеонаблюдение. Чудесно. Хакерите си записват: „да си крия клавиатурата от камерите…“
Друг трик няма ли да ни разкрият?

В Полша вчера влезе в сила закон, който премахва данъците на младите в страната. Близо 2 милиона поляци. Повтарям: два милиона поляци. Са освободени от данък върху доходите си. И това е инициатива да ги задържат в родината им.

Всеки следовател и прокурор в България се хвана за главата, след като видя как се разпространиха не само материали по следствието, но и ЕГН-тата на премиера, главния прокурор и депутата Пеевски.

Второ: системата да си ги „опраска“ на спокойствие – без възражения от обществото, което вече ги смята за виновни. Чрез медиен натиск да се обявят за „виновни“ преди съдът да се е произнесъл.

Гафът с ЕГН-тата говори за бързане, за недоглеждане, остава и едно подозрение за нивото на работата, но…

Дори оправдани (ще почакаме, ще видим), те ще са „осъдени“ от обществото.

Думите му бяха:

Защото е по-лесно. Защото така сме свикнали – нека се сърдят на друг, аз ще се завия през глава. Защото честността да си признаеш грешките е за големите хора, а не за духовни, морални, интелектуални и емоционални деца.

Защото… ДНК-то ни е такова! Затова! Стига си питал!

И спря да бъде смешно.

И така… презумпцията за невинност, която е СТЪЛБ на демокрацията, е разбита и заместена с презумпция за вина – която беше спомен от диктатурата. Беше спомен…

Колкото повече се опитват да поправят старите, толкова повече правят нови гафове.

На това му се казва „за назидание“. Да не говорим, че покрай разследването изведнъж се започна ровене из медии и журналистически разследвания, което е признак на севернокорейска демокрация.

Не казвам дали са или не са виновни задържаните. Казвам, че производството е съпътствано от цирк. Институционален, медиен, обществен. И вече не е смешно.

Но иначе кампании си правим – за връщане на младите, за демография и не знам какво. Едни кампании ще правим, по едни проекти, за едни пари май става дума…

Правете си сметката.

Първо: за да може да се оказва обществен натиск над съда – магистратите да не смеят да разсърдят тълпата, ако оправдаят обвиняемите.

Седни, поеми си дъх, помисли и осъзнай това:

Става зловещо.

Та, проблем има, но вместо решение, се търси виновен. Няма лошо да търсим виновен, за да го накажем – за назидание. Но НЕ ЗАБРАВЯЙ решението!

Усетихте ли разликата?

Цялата идея е, нарушавайки следствената тайна (все още ме обзема страх, когато си помисля, че това не е просто лош сън!), да се накара обществото да намрази арестуваните, ОЩЕ ПРЕДИ СЪДЪТ ДА СЕ Е ЗАПОЗНАЛ с материалите и доказателствата!

„Вече това е един риалити формат на наказателен процес, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво нелепо шоу за забавление на публиката. Първо, обясняват как се подготвя атентат срещу държавния глава или чуждестранни делегации с пръскалките пред Народното събрание, а след това публикуват над 2000 данни на съдии, на прокурори, на премиера, на уважаемия господин Пеевски – НЕЩО, ЗАРАДИ КОЕТО ТЕ ВОДЯТ ДЕЛОТО СРЕЩУ ГОСПОДИН ИВАН ТОДОРОВ, срещу „ТАД груп“ и така нататък“.

Адвокат Михаил Екимджиев говори пред БНР и нарече „противоконституционни“ действията на прокуратурата, с които публично бяха показани част от доказателствата по разследването за кибертероризъм заради хакерската атака срещу НАП.

В България се говори за това, че младите трябва да се задържат тук и да се върнат онези – спасилите се. Преди години дори работодатели си позволиха да предложат да се подписват договори със студентите, които да ги ЗАДЪЛЖАВАТ да работят по 5 години в България или, по пример с футболните трансфери, да се задължават да плащат, ако решат да работят зад граница.

В сряда се смяхме на прокуратурата, че намесва пръскачки в националната сигурност. Вкиснаха се и решиха да ни докажат колко са прави. Пуснаха волана и надуха клаксона. В четвъртък разгласиха данни от досъдебното производство. Тайни. Защо? За да ни убедят, че, видиш ли, не са толкова зле, колкото си мислят някои…

Държавният апарат прилича на кисел чичак, седнал зад волана след скандал с жената. Кара и псува всичко наред. Изведнъж някой го засича. Вместо да овладее ситуацията, пуска волана, за да надуе клаксона. Държейки с две ръце, може да маневрира и избегне удара, но той предпочита да надуе клаксона, щото с него е свикнал да псува и да громи. Резултат: катастрофа, която е можело да бъде избегната.

Председателят на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев се опита да подсети настръхналото, четящо жълти медии общество, че: „Не е редно да се огласяват по висящо разследване доказателства по този публичен начин“. Пред bTV Калпакчиев, който беше и член на ВСС, заяви, че подобно поведение уронва престижа на прокуратурата. (Повярвайте ми, това си мислят и прокурорите в България, които в момента са принудени да стискат зъби, червейки се, така както ние – журналистите, стискаме зъби и се червим от „колегите“, играещи в цирка).

След „изблика“ с пръскачките се чудеха как да поправят нещата, защото се ядосаха, че им се смеят. Да спрат и замълчат беше по-добрият вариант. Но не. Вместо това разгласиха материали по следствието. Защото егото им беше накърнено. Изглежда решението вече е взето, но се ядосват, че не се получава гладко, както са предполагали. И се опитват да се доказват и правят нови грешки.

Тоест – докато разследват изтичане на лични данни, разследващите изтичат същите тези данни (при вече по-голям интерес и повече очи), за да ни убедят, че изтичането е сериозна работа. За „теча“ хакерите ще ги съдят, а за същия теч прокуратурата ще я… какво ще я направят? Нищо.