БДЖ убийствено застрашава живота на десетки българи

Интересно защо този факт не впечатлява ръководството на БДЖ?!

Нещо като параграф 22. Залогът обаче е човешкият живот, който не е знайно кога ще стане приоритет в клетата ни държавица, която всяка година налива по близо 200 милиона лева субсидия в БДЖ. Защо?

У нас обаче реалностите са други, за съжаление. Те сочат, че, ако БДЖ спре износените мотриси без климатик и херметически прозорци, няма какво да пусне да се движи на тяхно място.

Въпреки многото сигнали и публикации за влаковете без климатици, които са с неотварящи се прозорци, вече над три петилетки от БДЖ си правят оглушки и продължават да застрашават живота и здравето на десетки пътници. Държавата продължава да налива по 200 милиона лева субсидия година след година в това болно дружество. Защо?

Вярно е, че за мнозина пътуването с трен звучи екзотично, но за много други от средностатистическите българи, то си е жива реалност и необходимост. Примерно, само по линията от Перник до София и обратно всеки ден пътуват по над 40 000 души, по информация от областната управа в столицата. Тези хора не пътуват на зей пазар, а принудени от неволята, за да заработват за насъщния. Още много са възможните примери от цялата страна.

Наскоро фирмата похарчи около 300 000 лева за ремонт на климатиците на влаковете, но очевидно не са се справили добре. Към момента по трасетата в родината ни се движат 17 дизелови „Сименс”-а, а част от тях са без климатици, с плътно затворени прозорци и въздух отникъде не влиза. Това се случва, въпреки че на всеки три месеца уж влакчетата трябва да минават на профилактична проверка.

Незбежно е сравнението, примерно с една от белите държави в ЕС – Германия, която е родина на гиганта „Сименс”. Та там железниците просто поемат пълна отговорност, ако, не дай боже, вземе че съвсем случайно някой климатик не проработи. Преди време тамошните железници изплатиха почти 3 млн. евро обезщетения на пътници, жертви на неработещи климатици.

Отговорността за лошото състояние на влаковете в цялост и в частност на дизеловите мотриси „Сименс” е изцяло на БДЖ „Пътнически превози”, коментира пред „Новини.бг.” синдикалният лидер, дългогодишен работник в железопътната компания Петър Бунев.

През лятото в Южна България температурата в тях достига и до 38-39 градуса, по линията за Кюстендил – до 35 градуса. При неработещи климатици и херметично затворени прозорци, въздух не достига и опасността някой възрастен човек или малко дете да колабират, е съвсем реална.

Според Петър Бунев, то се оправдава години наред с обществените поръчки – фирмата обявява ЗОП за едно от оборудването на системите за климатиците, но в следващият момент се оказвало, че е нужно още нещо и т.н.. Парадоксално е, че за 13-14 години откакто са внесени въпросните мотриси, нашенци така и не смогнали да ги „подобрят” с включването на климатични системи, влакчетата вече са амортизирани и се нуждаят от капиталов ремонт?! Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли от тази ярка демонстрация на пълна невнятност от страна на БДЖ.