Какво да научим от тая история? (част II)

… ти не си жертва на съвременния свят, ти си съучастник в унищожението на цивилизацията. И не, на никой не му е жал, че страдаш. Малко ти е.

~Продължение на материала, чиято първа част можете да прочетете тук.

Винаги в упадък идва фалшивият раздут патриотизъм и дозакопава държавите, империите. Това е един от очевидните сигнали, че вървим стремглаво надолу. Мислете.

Да пробваме поне да го забавим или да го отслабим?

Ето още по темата от самия Ростовцев: „[…]Но паметта на хората е къса, а фантазията им е богата. Фактите в същинската им форма лесно се забравят и бързо се покриват с надстройки – плод на човешката фантазия[…]“.

Ето така хората, вместо да се учат от историята, я изкривяват и се обричат да повторят гадостите ѝ.

За такива би трябвало да има специално място в Ада.

Не може вечно да вали.

Днес живеем в ерата на информационните технологии, а сме избрали да живеем сред информация за плеймейтки и футболисти, риалити шоута и жълти новини. Добре, не казвам, че трябва да ги изключите от „диетата“ си съвсем, но не можете да се тъпчете само с тях.

А днес, тук и сега има регрес в това отношение. Антикултурата е на почит. Само смотаните четат, не е секси, а изкуството е за задръстените. Знанията са за зубърите и тъпаците, нали? Бентлито и ес-класата се докарват или с бой, или с връзки. Но най-вече с измами и тарикатлък. Когато Бай Ганьо е на почит, Алеко не е герой, а придатък към вехт учебник по литература. Досада, с други думи.

Ако решим да четем историята, без емоция, ще видим, че разцветът на Античността е свързан с глобализъм и обединяване, а разединяването на нации, племена, раси, националности е водело до упадък. Когато хората са били толерантни към общността, са преуспявали, когато са се репчели кой от тях е по-по-най, са затъвали. В този ред на мисли, идеята за „Европа на нациите“ е пълно предателство към цивилизацията и социалната еволюция, защото очевидно е доказано, че е модел, водещ към раздробяване, настройване едни срещу други, отслабване и упадък. Това, че е в нечий краткосрочен финансов интерес, защото някой получава директно пари от враговете на Европа, за да я срива, не означава, че трябва да го слушаме, че и да му играем по свирката! Изборът си е в нашите ръце. И е крайно време все повече хора да изобличат измамата „Европа на нациите“.

В своята книга „Падането на Константинопол“ Стивън Рънсиман ни подсеща за един постоянно забравян урок от историята, а именно, че с упадъка на Византия на мода идва патриотарството и жителите на Новия Рим престанали да се смятат за космополити и ромеи, а започнали да се гордеят, че са гърци. Започнало патриотарството, с други думи. Как е завършило всичко това? Ами заглавието на книгата е достатъчно красноречиво.

Вие сте умишлено държани в това състояние на будна кома, защото така сте им удобни. Тъпи и покорни. Лесни. Живеете не в демокрация, не дори в страна на тирани. Живеете в страна на олигарси. Точно като описаните от Херодот в Историческите му новели. Те ви искат точно такива, спящи, изгубили вяра в себе си, чакащи да дойде „някой“ да ги избави, умиращи, докато чакат, възпитаващи децата си да чакат, да слушат, да не се бунтуват.

Виждате, че материалното благополучие и знанията вървят ръка за ръка. В случай, че искаме просперитет. Защо се отказахме от знанията и изкуството в името на материалното? Защото те не вървят по отделно, да знаете. Свързани са. На който ви е излъгал, че, ако искате материално, трябва да загърбите знанието, книгите, изкуствата… му кажете да се гръмне. Историята доказва, че едното без другото не може. Както без материална сигурност не може да има изкуство, така и без изкуство и знание не се стига до материална сигурност.

Да се върнем още по-назад във времената, когато хората все още са по-близо до животните – палеолита. Човекът започва своята най-първа промяна в момента, в който започва да използва огъня, създава и първите сечива от дялан камък, дърво и кост, НО и по същото време е започнал да рисува и да изразява това, което го прави човек – разумът се изразявал в изкуството и опознаването на заобикалящата го среда, която той пресъздавал с рисунки. Изучавал и описвал. Изкуство и знание. Явно това е нещото, което прави човекът човек.

И аз обичам да ям в МакДоналдс, но не всеки ден по три пъти на ден. Вижте какво още има в „менюто“ от информация, натрупвана през вековете. Съжалявам, но да имаш цялото знание на света „на тепсия“, а ти да избереш чалгата; фалшивата история, която са ти набутали в тиквата, защото те е мързяло да прочетеш сам; омразата; средновековните суеверия; новините за цици и нечии креватни изпълнения…

И отново от Ростовцев: „[…]Силен тласък за по-нататъшно усъвършенстване и усложняване на битовите условия, който тласък завел хората далеч напред по пътя на прогреса, бил даден от две открития, направени вероятно едновременно в два различни центъра на неолитното човечество — в Месопотамия (в Средна Азия) и в Египет. Имам предвид откриването на металите и изнамирането на писмото. Първото откритие дало широка възможност безкрайно да се подобряват материалните условия за живот; второто силно тласнало напред умственото развитие на човечеството и спомогнало да се усложни и задълбочи религиозният, общественият, а отсега нататък и държавният му живот[…]“.

Към масовата липса на желание у хората за знание, се добавя и още нещо страшно: желанието за получаване на ГРЕШНО знание. Четеш историята, но нещо не ти харесва, не ти изнася – понякога дедите ти са се държали като чукундури, понякога са били предатели и страхливци, не ти се връзва на доктрината за величието… веднага си намираш някой псевдоисторик, който ти поднася нещата така, както ИСКАШ да ги чуеш. Удобно. И не смейте да им се смеете на македонците. Ние сме същите.

Откакто съществува съвременната цивилизация, сме били свидетели на (най-грубо обобщено) следните периоди: Античност (прогрес); Средновековие (регрес); Ренесанс (един вид нова Античност) и… не искам да ви притеснявам, но сме с двата крака в ново Средновековие и регрес.

Следващият път, когато нещо не ви харесва, излезте и го кажете. Съберете се повече. Следващия път, когато ви пуснат риалити шоу, чалга, силикон, опитат се да ви придърпат с жълти новини, кафяви новини, пакетирана омраза към този или онзи, пропуснете, запазете хигиена, сменете канала, откажете се да мразите и започнете да мислите. Всичко е в ръцете на хората. Все отнякъде се почва.

Същото е и с другите части от науката – мнозина са тези, които избират да вярват, че рак се лекува с лимонов разтвор, а болестите не са от отвратителния им начин на живот, а от кемтрейлс, заговори, тайни експерименти и подобни глупости; вярват, че са жертва на заговор, защото иначе истината боли…

Хората си избират разни безумни сайтове или вестници, които им пробутват тъпотии, за да могат между тъпотиите да им пробутат и нечия поръчкова пропаганда, маскирана между статиите за цици, болести и заговори. Да, има и такива: „[…]Наред с това фактите често се изопачават дори и напълно съзнателно под влияние на разни подбуди: материална облага, стремеж у някого да защити репутацията си или репутацията на близък нему човек, да защити това или онова гледище и една или друга политическа теория. Много се върши и по патриотични подбуди: да се докаже, че нацията, към която принадлежи дадено лице, е най-добрата нация в света и че тя винаги е права, а противниците й са неправи[…]“ (Ростовцев).