Десет причини Томислав Дончев да подаде оставка

1. Скандалите с Търговския регистър отпреди година

10. Прогнозите му за разпад на управлението

2. Неслучилата се рефрорма в облекчаването на административната тежест и липсата на т.нар. Електронно правителство

3. Скандалът с изтичането на данни от НАП

4. Скандалите около катастрофата в Своге и информациите, че Дончев има интерес в сферата на пътната безопасност

5. Скандалите в НДК по времето на Боршош, когато Томислав Дончев беше принципал на Двореца

6. Скандалното бездействие и липса на адекватни мерки за овладяване на африканската чума по свинете

7. Общественото недоверие, демонстрирано в родния му град

8. Липсата на ресор

9. Желанието му да вдига данъците

В предишен кабинет вицепремиерът отговаряше за еврофондовете. Но пък сега може да му припишат я скандалите в ДФЗ, я нещо друго, заради което Европа ще ни гледа накриво.

Еколози и журналисти тръбят, че загробването на прасетата не е правилен и ефикасен метод, даже напротив. А това се очертава поредният проблем, от който Томислав Дончев ще се изплъзне.

Ето десет бързи причини вицепремиерът да хвърли оставка. Дори като морален акт. Дори и Борисов да каже “Дончев ми е близък и важен, няма да му приема оставката”. Но това така и не се случва.

Затова, за да видим доколко и как кореспондират с моралния кодекс на ГЕРБ, предлагаме на обсъждане десет основателни причини Томислав Дончев да подаде оставка:

Защо чумата по свинете ни изненада?

Напоследък ресорите и задълженията на вицепремиера Томислав Дончев не са много ясни. Той е и единственият заместник на Борисов в Министерски съвет, за чиито отговорности няма информация на правителствения сайт.

Покрай животновъдната криза от последните дни стана ясно, че Дончев е шеф на националния епизоотичен щаб.

През септември 2018-а Томислав Дончев заяви по БНТ, че до края на годината спира обмяната на хартии между администрацията. Това, разбира се, още е в сферата на пожеланията.

След всички тези думи на човек все повече му остава усещането, че Дончев и повечето министри са се окопитили и гледат да пазят постовете си докато могат. А след тях - и потоп.

Това бе звучен имиджов шамар за Дончев, чиято политическа кариера тръгна именно от Габрово. Градът бе сочен и за една от визитките на ГЕРБ, макар да няма успехите на Бургас, например.

Явно моралният кодекс в ГЕРБ едни го изпълняват, а други само го четат.

“След провеждането на местните избори ще е подходящ момент да се започне отново дискусия общините да имат право да налагат допълнителна надбавка върху подоходния данък.” Това са думи на Томислав Дончев от средата на месеца, изречени в интервю за “24 часа”. Посланието е ясно - гласувайте за нас на местните избори, а после ще ви вдигнем данъците. Борисов го скастри, заявявайки как в неговия мандат вдигане на данъците няма да има. Но думите на вицето останаха в ушите на електората.

25 терабайта информация - толкова бе засегната от срива в Търговския регистър от миналото лято. Големият скандал стана повод за първи път сериозно да се заговори, че сигурността на цифровите данни в държавата е на критично ниско ниво. Тогава вицепремиерът заяви, че основните задачи занапред са да се възстанови цялостната дейност на регистъра и да се установи вина. Премиерът поиска шефката на регистъра Зорница Даскалова да даде оставка. И до ден днешен не стана ясно кои точно са виновните за срива, но се оказа, че именно в този период Агенцията по вписванията си е раздала солидни бонуси “за добре свършена работа”.

В последно време харизмата на Томислав Дончев угасна сериозно. Няколко пъти вече писахме за проблемите и грешките, породени от работата на вицепремиера. Интересно защо обаче нито той депозира мъжки оставката си дори при съмнение за нередност (какъвто бил новият морален кодекс на ГЕРБ), нито премиерът му я иска. Нещо повече - Дончев продължава да е на задната седалка на джипа в премиерското риалити.

В интервю за БНТ от последната седмица вицепремиерът каза нещо впечатляващо - не може категорично да бъде изключена възможността за предсрочни избори, защото “политическият живот в Бъглария е толкова динамичен". Ако управлението не е стабилно и е зависимо от трусовете в малката коалиция - защо това не се казва ясно? Няма ли вече кой да се занимава и да усмирява т.нар. “патриоти”.

Връщаме се в 2014-а, когато Националният дворец на културата е под опеката на Вежди Рашидов в качеството му на министър на културата, а за директор е назначен Мирослав Боршош. Търканията между скандалния шеф на НДК и министъра са повод в средата на 2015-а Томислав Дончев да поиска да стане принципал на Двореца. Причината - предстоящата подготовка за Европредседателството и свързаните с това ресурси.

Въпреки, че не заверява годишните финансови отчети и знае състоянието на дружеството, както и сериозното увеличение на загубите - не вади наяве това и не предприема мерки. По времето, по което Томислав Дончев е принципал, се осъществява и скандалната обществената поръчка, предмет на делото срещу Мирослав Боршош. Дончев е бил наясно, че поръчката е компрометирана.

Месеци преди срива в Търговския регистър премиерът поиска облекчаване на административната тежест. Това, на практика, можеше да се случи единствено с реализирането на т.нар. Електронно правителство. За съжаление обаче тази реформа се точи повече от осем години и вменяването й като приоритет на вицепремиера Дончев не помогна особено за осъществяването й. Нещо повече - оказа се, че това е горещ картоф, който габровският политик не иска да държи повече в ръцете си и затова го стовари на друг вицепремиер - Мариана Николова.

Нещо повече - с промени в устава именно Дончев е упълномощил изпълнителния директор на НДК Боршош да одобрява безлимитни харчове. Преди измененията от 2015-а, когато НДК отива в сферата на влияние на габровския политик, Боршош е имал право да се разпорежда самостоятелно само със средства до 50 хил. лв. Всичко над тази сума е трябвало да мине през одобрението на Съвета на директорите на НДК.

Но думата ни е за вицепремиерът Дончев - една от еманациите на този странен политически процес, който протича от началото на годината. Честно казано, малко ни омръзна да обсъждаме габровския политик, но причините за това са не една и две. И продължават да се трупат нови.

Около година след скандала с търговския регистър хакер/и разбиха информационните масиви на НАП, като дори имаше отправена подигравка към правителството и нивото на дигиталната ни сигурност. Реакцията на държавата в дните след скандала затвърди хакерските твърдения. Първоначално се говореше за атака от Русия, после бе арестуван 20-годишен хакер от България. Сега са иззети компютрите от фирмата, в която работи, а с европейска заповед за арест се сдоби шефът му. Томислав Дончев отново заговори дни след като скандалът избухна, заявявайки, че НАП ще плати евентуална глоба за теча на данни от нашите данъци. С други думи - данъкоплатците ще платят глоба за нещо, за което не са виновни.

Още миналата година запалени ловци коментираха, че африканската чума по свинете върлува у нас от поне три години. Информацията обаче е дълбоко покривана, за да не навреди не само на животновъдството, но и на ловния бизнес. Миналата година имаше обявена чума по дребните преживни животни, взимаха се мерки, умъртвяваха се животни… И проблемът не се реши. Най-трагикомичният елемент бе построената от Румен Порожанов ограда, която да възпира болните прасета от Румъния да идват у нас. И до ден днешен оградата е по-известна като “Чесалото”, заради размерите и абсолютното й безсмислие. Проблемите от тази година обаче показват, че явно от доста време у нас кризисната ситуация е проспивана и продължават да не се взимат адекватни мерки.

През април Габрово излезе по улиците, за да протестира срещу своеволията на ромите в района. Ситуацията стана критична, а Томислав Дончев отиде да успокои съгражданите си. Те обаче недвусмислено заявиха мнението си за него и “проксито” му - кметицата Таня Христова, освирквайки ги мощно.

Риалити шоутата обаче вече не са на мода и има сериозна опасност Борисов да научи това още наесен, виждайки резултатите от местните избори. Затова е чудно как и защо премиерът упорства да пази едни, а да “реже главата” на други. След всичко постигнато от ГЕРБ до момента не е време някои да виждат “синята лампа”, а и да си отиват, заради незадоволителни резултати. Управляващата партия трябва да си постига по-високи цели и да изисква повече от ключовите си фигури. Защото направеното се приема от хората за даденост. Това е нормално и гражданите няма за какво да бъдат упреквани. Иван Костов им се обиди едно време и това го прати от реалния политически живот в лабораторията, пише Ивайло Митков в коментар topnovini.bg.

След катастрофата в Своге Томислав Дончев се ангажира да създаде мегаструктура, която да реши проблемите с войната по пътищата. Експертът от Института за пътна безопасност Богдан Милчев е бил представен лично от Томислав Дончев в Министерския съвет в компанията на трима министри като най-важната фигура в бъдещата мегаструктура, която ще обединява съответните звена от няколко ведомства, за да се бори за сигурността по пътищата. Тя пък трябва да бъде оглавена от неговия приближен Атанас Тодоров. Според слуховете, целта на всичко това е многомилионна поръчка за камери по пътищата, която да бъде спечелена от габровска IT компания. До момента Томислав Дончев не е коментирал тези информации. Година след катастрофата в Своге въпросната мегадирекция реално не е работещ орган и все още не са постигнати резултати по темата.

Така, покрай някой и друг скандал, разбираме за какво всъщност отговаря Томислав Дончев. Така бе след дигиталния погром с Търговския регистър и НАП, така е сега и с африканската чума по свинете. Дали липсата на ресор не е удобно убежище за управленския таван, който Дончев очевидно е стигнал?

Тук се нарушава фундамента на обществения договор и тази тема се превръща в сериозен политически проблем. Ако трябва сами да се глобим, значи проблемът е в тези, на които сме поверили управлението. И ако не се справят добре - необходима е оставка. Може би не на правителството, не на финансовия министър, но поне на този, който доскоро отговаряше за електронното управление.