Д-р Любомир Канов: Името на днешния свят е Актуално Знание!

Коментар по повод на важни теми от образованието и обучението на младите хора в България на д-р Любомир Канов, който е съучредител, заедно с бившия здравен министър Петър Москов и др., на новата партия КОД. Той е известен български психиатър и писател, дисидент, емигрант в САЩ. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.

Може би в образованието трябва да се намесят и да се поканят хора, които знаят да правят неща и те да започнат да обясняват това, което знаят на младите умове, които искат да научат нещо смислено. Това може да бъде интересно и на учещите се и на преподавателите, дори те да не са по професия “професори” и те ще могат да го правят part-time, под формата на курсове и лекции.

Но дали сегашните учители са в състояние да го предоставят? Та те самите са приучвани в наизустяване и механично преповтаряне на стари клишета, които са необходимия реквизит за дипломираното им “образование”. И това не е само в училищата, но и в университетите.

Но не за това става дума. А по-скоро става дума за това, колко много се променя начина, по който се акумулира знание в днешният свят. И то предимно в развития, западен свят. Тогава, в онази относително предкомпютърна епоха, все още беше в сила старият начин на учене и усвояване на материала и на познанието, тоест чрез упорито натрупване на всички подробности през обширните обяснения на поколения професори и изследователи, които синтезираха достъпното дотогава познание в отделните глави на чудовищния си колективен учебник. Но защо днес вече има 20-то издание на тази толкова меродавна тухла? Защото в момента, когато поредното издание излезеше на пазара, то вече беше остаряло и новите знания трябваше да бъдат включени отново. Когато бях за кратко в Университета „Макгил” в Монтреал, професорът, който знаеше, че имам всичките тривиални и всеобщи знания в моята специалност, ми даде един куп копия от най-последните монографии и статии по най-важните и последни развития в сферата на невробиологичната и психофармакологичната наука и не след дълго ме включи в екипа на своите изследователи. Той разбираше, че в съвременният свят всяка тромавост и старовремска “ученост”, базирана на факти и знания, които са вече остарели, не върши работа.

Обучението би трябвало да е процес на предаване на знание от знаещите към незнаещите с минимални пречки. Включително и пречки с монументално мрачен характер, наричани “Министерства на Образованието”. Всеки, който знае нещо наистина добре, в днешно време трябва да е потенциален лектор и да го предаде нататък, без нелепи обструкции.

Освен всичко друго, това ще бъде от полза за всички, които искат да живеят по-добър и пълноценен живот в модерния свят на бъдещето. В Америка, впрочем, това отдавна е така и мнозина проминентни личности и изтъкнати хора на науката, изкуството и мисълта са част от обучението на нацията.

По същият начин днес, когато млади хора затъват в придобиване на няколко последователни магистратури, които ще им послужат за украсяване на стените им под формата на дипломи, се изненадват, че всеки работодател ги пита какво знаят за последните развития в своята област и какво могат да вършат, а не колко старателно са проучвали “източниците” и “изворите”, когато са писали поредната си докторантура. Времето на научните парни локомотиви от 19 век е отминало и името на днешния свят е Актуално Знание! Релевантност и точни знания on the cutting edge! Би било възможно тези изисквания да станат принцип на образованието, особено ако се използват толкова достъпните вече и светкавично публикувани и лесни за намиране най-нови знания във всички сфери на науката на практическите и технически професии. Пък дори и извън тях. Не зубрене и бързо забравими, често и ненужни знания, а след основните курсове и усвояването на базисни понятия, обогатено с умения да се мисли ясно и по същество под крилото на добри професори, да се насочват хората към онова, което е действително полезно, важно и необходимо за разумна дейност днес, тука и сега.

Преди много години ми се наложи да изуча и да взема изпити по медицина в Америка. Един от учебниците се наричаше Harrison Principles of Internal Medicine. Сега вече има 20-то издание, тогава беше по-ранно, разбира се. Днес го има преведено и на албански език, на български, мисля, още не е. Струваше много пари, но бедният ми брат ми помогна да го купя, та да мога да преодолея тези много тежки изпити върху цялата медицина. Двата тома на учебника бяха около 4-5,000 страници, ако не се лъжа. Имаше и още много други учебници, разбира се, намерих ги на старо и пр..

Просто няма време за губене в ненужни и неприложими баластни знания, които са обречени на забравяне, поради това, че не са вече използваеми. Функционална годност и компетентност в настоящето - това сякаш би трябвало да бъде целта на едно съвременно образование.