Брекзит попари надеждата на Тереза Мей да остави следа в историята 

Единствените очевидни щрихи, свидетелстващи за фантазия у тази стройна жена, са екстравагантните колиета и пантофките с леопардова щампа.

Освен тази оскъдна равносметка като министър-председателка, журналистите я упрекват за нейния студен и механичен стил, накичвайки я с прозвището "Мейбот", съкратено от "Мей - робота".

При поемането на премиерския пост през юли 2016 г., в деня след референдума, на който се реши излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, 62-годишната г-жа Мей все пак се радваше на положителен и вдъхващ доверие имидж.

Редакционна статия на "Таймс" едва ли е по-снизходителна, упреквайки я за "плачевния ѝ провал" по Брекзит и за "липсата ѝ на амбиция" във всички останали сфери.

Според подкрепящия Брекзит и Борис Джонсън всекидневник "Телеграф", "мандатът на най-лошия следвоенен британски премиер приключва. Тя няма да липсва на никого".

Това не се дължи на липса на амбиция у тази омъжена бездетна жена, която въпреки очевидната си срамежливост още от младежките си години мечтаела да стане първата жена ръководител на правителството на Обединеното кралство.

Тя се опита да излезе от този образ като веднъж направи няколко танцови стъпки на сцената преди своя реч, за още по-голяма наслада на жестоките британски карикатуристи.

Приветствана за своята сериозност при идването си на власт, Тереза Мей се надяваше да остави следа в историята, но си тръгва като губеща, смазана от критики за неспособността си да осъществи Брекзит.

В края на май тя накрая призна поражението си, като обяви предстоящото си оттегляне, изправена пред разпадането на правителството си и пред интриги, целящи да я изтласкат от собствената й партия.

"Отказ от реализъм"

Въпреки трите гласувания в парламента, Тереза Мей беше неспособна да събере мнозинство от депутати в подкрепа на споразумението за развод, сключено с Брюксел.

В програмната си пламенна реч тя подкрепи напълно Брекзит, срещу който тя все пак се беше обявила, като обеща да изкорени несправедливостите. Три години по-късно, и макар че страната трябваше да излезе от ЕС на 29 март, Брекзит все още предстои, докато неравенствата никога не са били толкова крещящи, въпреки изключително ниската безработица.

Дъщеря на пастор, без обаяние, но с репутацията на работохоличка, в очите на британците тя изглеждаше идеалният човек, който да води страната им, излязла наранена и разделена от кампанията за референдума, през един от най-деликатните периоди в историята ѝ.

За Тим Бейл, преподавател по политически науки в лондонския университет "Куин Мери", тя съгреши с "отказ от реализъм", изключвайки "междупартиен подход", особено след провала си на парламентарните избори през 2017 година. Тя ги свика, окрилена от благоприятните за нея социологически анкети, но те й костваха загуба на абсолютното мнозинство. След това Мей беше принудена да се съюзи с малката ултраконсервативна северноирландска Демократична юнионистка партия (DUP), която диктуваше изискванията си за Брекзит.

Нейният закъснял опит да постигне консенсус с лейбъристите по Брекзит остана напразен, а на последните избори за Европейски парламент консерваторите се сринаха. "Тя няма да остави положителен образ в историята", смята Саймън Ъшъруд.

ЖениЗаПобеда (Women2Win)

Разкъсването на повече от 40 години на отношения с ЕС никак не беше лесно, признава Саймън Ъшъруд, политолог от университета в Съри. Но Мей "наистина нямаше най-добрия подход", предпочитайки да разчита единствено на своята партия, особено на най-твърдото й крило, за да отреже всяка връзка с ЕС.

След като подкрепи Дейвид Камерън в борбата му да оглави партията през 2005 г., тя наследява вътрешния ресор до идването си на Даунинг стрийт през 2010 г. Остава шест години на този проветрив пост, на който се откроява с твърдо управление на имиграцията и с бюджетни съкращения в полицията.

Тази мисия сега принадлежи на нейния наследник Борис Джонсън, чийто "незабавен приоритет ще бъде да извърши Брекзит, който е работещ за цялото Обединено кралство", каза тя в последното си изказване на Даунинг стрийт, преди да връчи оставката си на кралица Елизабет Втора и отново да стане редова депутатка, пише Франс прес, цитирана от БТА.

Тя става първата жена генерален секретар на Консервативната партия от 2002 до 2003 г. На този пост се проявява с реч, в която призовава торите, които тогава са дамгосани като твърде десни, да се отърват от имиджа си на "гадна партия". Тя има в актива си и основаването през 2005 г. на "ЖенизаПобеда" (Women2Win), лобистка група за получаване на повече избираеми места за жените.