„Рождената ви дата няма да се промени, няма да напуснете дома си утре. Голяма част от откраднатата информация е била валидна вчера, валидна е днес и вероятно ще бъде валидна за голям брой хора през следващите 5,10,20 години“, допълва Бънкър.
20-годишен служител в областта на киберсигурността беше арестуван от българската полиция във връзка с хакерската атака. Компютърът и софтуерът, използвани при атаката, довели полицията до заподозрения, съобщи прокуратурата в София.
"Много смущаващо за правителството"
Държавните бази данни са като гърнета с мед за хакерите. Те съдържат огромно количество информация, която може да бъде „полезна“ години наред, коментират експерти.
За страна с едва седем милиона души население мащабът на хакерската атака означава, че почти всички работещи пълнолетни граждани са били засегнати, отбелязва медията и допълва, че атаката е необичайна, но не е единствен случай, цитира investor.bg.
Търдението, че правителствата трябва спешно да затегнат киберсигурността не е ново. Експерти предупреждават за това от години.
Хакерски рай
Личните данни на над пет милиона българи бяха откраднати от хакери от приходната агенция в страната, пише CNN в материал за хакерската атака срещу НАП, озаглавен „Цяла нация току-що беше хакната“ и цитиран от Faktor.bg.
Все пак атаките срещу правителствени системи нарастват, казва Адам Левин, основател на компанията за киберсигурност CyberScout. „В момента се води война – можем да я спечелим, ако направим киберсигурността приоритетен въпрос“, допълва той.
Мъжът беше задържан и полицията иззе оборудването му, включително мобилни телефони, компютри и драйвъри, съобщи прокуратурата. Ако бъде признат за виновен, той може да прекара осем години в затвора.
„Можете да направите (паролата си) по-дълга и по-сложна, но информацията, която притежава държавата, няма да се промени“, казва Гай Бънкър, експерт по информационна сигурност и главен технологичен директор в компанията за киберсигурност Clearswift.
Пробивите в бази данни бяха запазени само за най-умелите хакери. Но в днешно време все по-често не е необходима сложна и внимателно планирана операция, за да се извърши пробив в IT системи. Инструментите за хакване и зловредният софтуер, които са налични в „тъмната мрежа“ (dark web) позволяват на хакери-аматьори да причинят огромни щети.
Строга директива за защита на личните данни, която влезе в сила миналата година в Европейския съюз, поставя ново бреме върху всеки, който събира и съхранява лични данни. Тя също така въведе солени глоби за лошо управление на данните, като потенциално отваря вратата за българското правителство да си самоналожи глоба заради пробива, отбелязва CNN.
)