Човещината е скъпа, но не струва пари

В началото на тази седмица здравният министър Кирил Ананиев предложи за широко обществено обсъждане нов здравноосигурителен модел, който предвижда демонополизацията на здравната каса. Дали и как обаче това ще помогне да се стабилизират болничните заведения, да се подобри обсужването на пациентите в тях? Публична тайна е, че българите харчат много за здравеопазване - веднъж през бюджета и втори път, чрез средствата, които дават на ръка в болниците.

В коментар пред "Новини.бг." неотдавна бившият здравен министър, депутатът Хасан Адемов споделиу, че в здравното министерство работят по остойностяване на медицинските дейности, че там разработват информационна система, която ще е обвързана с други системи и ще е част от електронното правителство. Също, че се създават стандартите и порядките за добра медицинска практика.
Докато всичко това обаче стане реалност, нищо не пречи на първо време лекарите да започнат да се държат по- човешки с пациентите. Както наскоро коментира световноизвестният режисьор Андрей Кончаловски, всеки друг може да си позволи да не е добър човек, но лекарят - не може, той трябва да е добър". Ще си позволя да добавя само, че човещината е скъпа, но не струва пари.

Идат местни избори и е редно да припомним и отсега да е ясно, че общинските съвети и кметствата играят огромна роля за състоянието на лечебниците по регионите. Няма да е зле да внимават кого назначават да управлява тези важни структури, вместо да ги поднасят на тепсия на разни шуреи и баджанаци. Привилегия е да си лидер - добре ще е да си го набият в главите. Защото пациентите веднъж на 4-5 години са и електорат и гласуват.

Над 50 на сто от българите смятат, че здравеопозването у нас не им е по джоба. Същевременно едва 1,7 млн. нашенци плащат пълни здравни вноски, което сами разбирате, е крайно недостатъчно. По данни на статистиката, тук харчим най-много пари за здраве и комуникации, в сравнение с останалите държави-членки на ЕС. Затова е важно да се запушат пробойните, през които изтичат пари за здравеопазването.

От близо десетина години ми се налага да обикалям различни болници с възрастните ми родители по обясними причини. През това време се убедих, че наистина има огромна разлика в обслужването, качеството на работа и контрола на харчовете в отделните здравни заведения, независимо дали са частни или общински и държавни. Няма да бъда черногледа и ще призная, че в края на краищата всичко зависи от качеството на кадрите. Тези дни за последен път се уверих, че е така. В столичната болница "Света Анна"/ бившата окръжна болница/ в Неврологичната клиника, която се ръководи от доц.д-р Росен Калпачки, както и в експедитивността в Спешно отделение там. Признавам, че досега никога не съм виждала по-добро и бързо обслужване, не съм срещала и по-любезни и състрадателни лекари. Такова отношение в тези две отделения лекарите имат към всички пациенти, видях го с очите си. Сигурна съм, че добрите специалисти не са единици в страната, просто трябва да се прави по-прецизен кадрови подбор. В България има прекрасни лекари, добри организатори и стопани, незнайно защо обаче не всички от тях ги избират да ръководят. Засега те са като белите лястовици. Но, ако разказваме повече за тях, за доброто и положителното, може пък всичко да се умножи!

По данни на НСИ в страната ни има 345 болници, държавата ни разполага и с други болнични структури, та общо стигат до 480. Според някои специалисти, броят им е между 4 и 5 пъти по-голям от необходимия, а на нас са ни нужни между 80 и 100 лечебни заведения.
Меко казано, е някак парадоксално, че при това изобилие, за което всеки българин плаща от джоба си, едва три болници в страната с държавна и общинска собственост са в добро икономическо състояние. Едната е в София, другите две са в провинцията. Според неотдавнашни разчети се оказа, че най-много борчове здравниците трупат от закупуваните от тях лекарства.

Стара истина в обществените науки гласи, че винаги от частното се извлича общото. Затова ще започна с личните си впечатления от здравеопазването - тази толкова болна тема за повечето българи в мисловна възраст. Пък и кое е по-важно от здравето на човека?!