Нетаняху ще остане в историята като най-дълго управлявалия израелски лидер

"Той толкова силно вярва в себе си и в това, което прави, а маркетинговите му умения са така изумителни, че е способен еднакво убедено да твърди нещо, а после обратното. Това е вид изкуство", казва Бушински.

"Управлението му се характеризира с консерватизъм и колебливост. Ако го запомнят с нещо, то ще е с бездействието му", казва депутатката от опозицията Тамар Зандберг.

На път да стане най-дълго управлявалият министър-председател на Израел, Бенямин Нетаняху бетонира статута си на най-умело оцеляващия политик и най-влиятелна сила в израелската политика от своето поколение.

Антисистемната му риторика наред със спорадичните нападки към арабското малцинство и политическата левица в страната, "се харчат" добре сред традиционната му база избиратели от работническата класа.

Въпреки твърдата си риторика Нетаняху проявява относителна умереност, когато става въпрос за употреба на военна сила. През изминалата година той не се поддаде на призивите на твърдолинейните избиратели да удари по-сурово екстремистите в Газа.

Палестинският висш представител Саеб Еракат каза, че Нетаняху ще бъде запомнен като човека, "погребал" мирния процес и проправил пътя към бъдеща държава на апартейда, задълбочавайки израелския контрол над Западния бряг, окупиран при

Син на историк (и самият той запален студент по история), Нетаняху вече притежава рекорда за най-млад избран премиер на Израел и за най-дълго управлявалия с последователни мандати министър-председател.

Шестдневната война през 1967 г. "Според мен наследството, което той ще остави, е гаранцията, че всеки лъч надежда за постигане на мир, основаващ се на две държави по границата от 1967 г., е блокиран", каза Еракат.

"Едно идеологическо наследство, ако щете, е че той наруши парадигмата, че ако не сложим край на окупацията, ще изпаднем в изолация. Нетаняху доказа, че това не е вярно", отбелязва Пфефер.

"Съчетанието от доста трудни отношения с правителството на Обама и прекомерната прегръдка на Тръмп може да накърни качеството на американско-израелските отношения", отбеляза някогашният посланик на Обама в Израел Дан Шапиро. "Когато махалото се люшне в другата посока, това също ще е част от наследството на Нетаняху", добави той

Аншел Пфефер, сътрудник на в. "Аарец" и автор на биография на Нетаняху, определя министър-председателя като "невероятно добър политически стратег", управлявал в период на просперитет и относително спокойствие. Нетаняху често се хвали, че е развил отношенията със страни, които някога са отбягвали Израел (включително арабски страни, които споделят враждебността на Израел към Иран), като същевременно отхвърля настояванията за палестинска държава.

Даровит оратор както на иврит, така и на английски език, Нетаняху беше избран за един мандат в края на 90-те години на миналия век въз основа на платформа, която се противопоставяше на споразумението от Осло с палестинците. Щом го избраха обаче, той продължи да го прилага и дори се срещна със заклетия враг Ясер Арафат.

Дори след толкова време на власт Нетаняху запазва имидж на аутсайдер, ругаейки медиите, съдиите и опозицията, които възприема като врагове. Тактиките му са отражение на тези на неговия добър приятел, президента Доналд Тръмп, както и на други десни популистки лидери като унгарския премиер Виктор Орбан и бразилския президент Жаир Болсонаро, които му гостуваха в Израел.

За разлика от предшествениците си 69-годишният политик не е оставил следа със спечелване на война или подписване на мирен договор. Той надменно се противопоставяше на различни мирни инициативи и даде възможност еврейските селища на Западния бряг да процъфтяват. Знакови постижения, свързвани в най-голяма степен с него, като борбата срещу иранската ядрена програма, тайните атаки на оръжейни доставки за враговете на Израел и изграждането на гранична ограда за възпиране на притока на мигранти от Африка, започнаха да добиват форма още преди той да поеме поста.

Като финансов министър в началото на новия век той намали данъци и премахна специалните права за ултраортодоксалната еврейска общност, но само за да обърне курса след връщането си на власт, за да си осигури политическата й подкрепа. Той написа книги за борбата с тероризма, в които проповядваше да не се преговаря под заплаха, но като премиер през 2011 г. освободи над 1000 затворници, разменяйки ги за един-единствен пленен от палестинците израелски войник.

Нетаняху често е казвал, че иска да бъде запомнен като "пазителя на Израел". Както почитателите, така и критиците му обаче казват, че това, което го отличава, е несравнимата му политическа прозорливост, безскрупулен и неудържим стремеж към победа на всяка цена и необикновеното му умение да пласира изменчивата си политика на обществеността.

Противопоставяйки се на ядрената сделка с Иран на президента Барак Обама в остра реч в Конгреса през 2015 г., Нетаняху опроверга също общоприетото мнение, че израелски лидер не може да оцелее след открит сблъсък с американски президент. От избирането на Тръмп през 2016 г. насам Нетаняху се ползва с небивала подкрепа, навличайки си чести обвинения в пристрастност.

Също толкова емоционално противниците му твърдят, че той е зачеркнал надеждите за мир с палестинците, всял е разделение в обществото с ожесточени нападки срещу арабското малцинство и левите си опоненти, и е допуснал политиката да бъде пропита с корупция.

Той устоя на скандали, кризи и конфликти, печелейки избори след избори във времена, когато поляризацията в страната все повече се изостря. Поддръжниците му го уважават за това, че поддържа Израел безопасен и благоденстващ, че запазва еврейския характер на страната и засилва международния й авторитет.

Точно когато е на път да преодолее важен етап, Нетаняху е изправен пред вероятно най-голямото политическо изпитание в живота си. След като не успя да постигне парламентарно мнозинство след изборите през април, на 17 септември ще има нови избори. Следващия месец му предстои изслушване при израелския главен прокурор, който препоръча Нетаняху да бъде подведен под отговорност по обвинения в корупция. Ако му бъдат предявени официални обвинения, Нетаняху може да бъде принуден да се оттегли.

Тъй като 13-годишното му управление е на път на 20 юли да надмине по продължителност това на основателя на Израел Давид Бен-Гурион обаче, всички са съгласни, че Нетаняху е оставил траен отпечатък върху страната.
"Той смята, че е правилният човек на правилното място, че именно той ще спаси Израел и ще го отведе до сигурен пристан", казва бившият помощник на Нетаняху Авив Бушински. Израелците смятат, че "нещата са наред, тогава защо трябва да сменят печелившия кон", допълва той.