Православната църква почита паметта на светите мъченици Кирик и Юлита

На 15 юли православната църква почита паметта на светите мъченици Кирик и Юлита.

Виждайки как Кирик пострадал преди нея, света Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, задето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч.

Мощите на светците били намерени нетленни.

Днешният ден е празник за православните храмове в страната с името на светите Кирик и Юлита. Името им носи и Горноводенският манастир.

Юлита била млада жена с благороден произход, рано овдовяла и останала с малкия си син Кирик. Живеела в гр. Икония /област Ликаония, Мала Азия/. Била християнка, възпитала и сина си в християнската вяра. Загинала мъченически заедно с него по време на гоненията срещу християните, отбелязват от Светия синод на БПЦ.

При император Диоклециан (284-305 г.)настанало гонение и в Ликаонийската област. С тригодишния си син и с двете си верни слугини Юлита избягала в Селевкия. Когато и там започнали преследванията, отишла в килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена заедно с Кирик на съд.

Управителят я запитал за нейното име, род и отечество. Тя нарекла себе си само християнка. Тогава управителят ѝ отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето гледало майка си, плачело, съпротивлявайки се, се опитвало да се изтръгне от ръцете на управителя с думите "Аз съм християнин, пусни ме при мама!". Разгневеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал, удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил мястото с кръвта си и предал Богу невинната си душа.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но двете слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество.