Проф. Георги Близнашки: Конституцията има нужда не от промени, а от фина настройка

В нашата конституционна система са вградени елементи на стабилност

Въпросът за човешкото достойнство е централна тема на нашия конституционализъм

Доктрината "конституционна идентичност"

За фините настройки на Конституцията не е необходимо Велико народно събрание

През 1991 година бяха положени основите на националната държавност

България има много добра Конституция, бих казал най-добрата в Централна и Източна Европа, каза в интервю за БТА проф. Георги Близнашки, който съвсем наскоро стана първият доктор на науките по конституционно право в страната. Той е университетски преподавател по конституционно право, екс служебен премиер на страната /август - ноември 2014 г./, бил е водещ експерт към Конституционната комисия към 7-то Велико народно събрание.

България прие своята преди бурята, преди създаването на Венецианската комисия за демокрация чрез право. В този смисъл, нашата Конституция отрази най-добрите традиции в родната история - мечтата за развит парламентаризъм, за която са се борили най-светлите умове в политическия живот в продължение на близо половин век, заедно с това отразява редица от най-новите постижения на европейския конституционализъм и наука, е мнението на проф. Близнашки.

Българската Конституция не е морално остаряла, категоричен е юристът. Според него тя трябва да се надгражда, без да се залита към никакви авторитарни експерименти. Всъщност, разговорът за Конституцията е вечен, важното е да вървим напред, а не да се връщаме непрекъснато назад, както правим през последните десетилетия - зачетохме се твърде много в страниците на историята, вместо да пишем новата история на страната, обобщава проф. Близнашки.

Въпросът за човешкото достойнство е централна тема на нашия конституционализъм, посочва проф. Близнашки. Разказва, че след края на Втората световна война на преден план се извежда не индивидуалната свобода, каквато е традицията на либералната демокрация, а темата за човешкото достойнство. Иначе казано, достойнството е нещо повече в сравнение със свободата - не е достатъчно да бъдем свободни, трябва да имаме и условията за нормално човешко съществуване, обяснява ученият. А човешкото достойнство е основанието за всички човешки права. Формулата за човешкото достойнство е в чл. 4 на Конституцията, но големият въпрос е какво се разбира под този термин, казва проф. Близнашки.

Въпросът защо в преамбюла на българската Конституция липсва "Ние, народът" го кара да се усмихне. Посочва, че тази фразеология е въпрос на идеология. Американската Конституция борави с този израз, но истината е, че когато тя е приемана, под "народ" се е разбирало нещо много по-ограничено в сравнение с мощното разгръщане и разширяване правата и свободите на гражданите, които ще се извършат през следващите няколко века, казва проф. Близнашки. И допълва, че общата формула "Ние, народът" в крайна сметка не означава, че Конституцията на САЩ е създадена от самия народ.

За все по-широко използваното понятие "конституционна идентичност" проф. Близнашки обяснява, че това е много важна доктрина, която подчертава, че Конституцията има ядро от ценности и принципи, което е с фундаментално значение, и редица други въпроси, които са с периферен характер. Всъщност, важното е, когато се предприемат някакви конституционни ревизии и реформи, да се запазва ядрото, а промените да са насочени към усъвършенстване на прилагането на Конституцията, допълва правистът.

За него въпросът е, че в страната ни отсъстват редица базисни закони, които регулират основните сфери на обществения живот. Не може с Конституцията да свършиш онова, което липсва - не може например да се компенсира отсъствието на Граждански кодекс, казва проф. Близнашки. Той допълва, че България е една от малкото европейски държави, които нямат съвременен Граждански кодекс.

За професора проблемът около субсидирането на партиите може да има много тежки и разрушителни последици за политическия плурализъм в страната. Според него, когато се говори за такива големи принципни въпроси, трябва да има консенсус между основните политически сили. Крайният резултат е лош за всички. Но Конституцията не е виновна, посочва проф. Близнашки и уточнява, че вината е във внушенията към обществото и изграждането на погрешни нагласи.

За фините настройки на Конституцията не е необходимо Велико народно събрание /ВНС/, смята проф. Близнашки. За него ВНС всъщност е много важна гаранция, когато става дума за желания да се посегне на националната идентичност. Всички, които повдигат въпроса за ВНС, всъщност имат предвид, че биха искали България да се промени като форма на държавно управление, казва юристът. И допълва, че за тях най-важният въпрос е как от парламентарна да станем президентска република, властта да се концентрира в едно лице или малка група лица, да се премине към един авторитарен стил на управление?! В този смисъл ВНС е гаранция срещу подобни експерименти, посочва проф. Близнашки.

Като лош пример професорът дава разсъжденията в публичното пространство защо българската Конституция налага забрана за създаване на автономни образувания - т.е. изключва идеята за федерализация. Неговият отговор на този въпрос е, че е достатъчно само да се погледне картата на Европа, за да стане ясно, че нашата страна, която е в периферията и има сложна история, не трябва да си отваря фланговете за атаки от агресивни сили.

Когато се правят предложения за промени в Конституцията, трябва да си даваме сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации, казва проф. Близнашки. В противен случай ще се стигне до разрушаване не само на онези елементи на социална държавност, които понякога се подлагат на критика, но ще бъдат разбити основите на нашата национална държавност, смята експертът. И допълва, че не трябва да се допускат никакви експерименти, ако сме отговорни и имаме задълбочено разбиране за висшите национални интереси.

Малцина си дават сметка, че през 1991 година бяха положени основите на националната държавност и то бяха закрепени по категоричен начин, смята проф. Близнашки. Според него в наши дни би било много трудно например да се прокара идеята за официален език на държавата. А в Конституцията е записано, че официалният език на Републиката е българският, нищо че има различни екстремни групи, които се опитват да поставят под въпрос тази теза, дава пример ученият. Дава пример с желанията турският език да се използва в предизборни кампании, което е в разрез с установените традиции и поради тази причина всички политически публични изяви трябва да са на официалния език, за да знаят всички за какво става дума и да не се създава излишно напрежение в обществото.

На възможността много въпроси да се решават чрез референдуми, проф. Близнашки не гледа съвсем положително. Според него този тип допитвания до народа е средство на т. нар. радикална демокрация и е риск да се отива от една крайност в друга. Това е действителна опасност и по тази причина съвременната демокрация е конституционна, предвидени са редици гаранции да не може да се посяга на конституционната идентичност, правата и свободите на гражданите, е позицията на юриста.

На въпроса дали е била готова правната мисъл за приемането на новата Конституция в началото на 90-те години на миналия век, професорът дава еднозначен отговор - за такава стъпка никога няма пълна готовност. За него е важно, че е имало експерти, които са били наясно с тази исторически преломна задача, били са на висотата и са се справили, при това по много сполучлив начин.

На европейския континент има само две президентски републики - Русия и Турция, държави с имперско наследство, припомня проф. Близнашки. Подобно устройство, но с девиации, има и във Франция - полупрезидентска република. Да, властта е концентрирана в една фигура, поне за определен период от време, само че, когато хората излязат на улицата, цялата държава започва да се тресе, казва проф. Близнашки. И прави паралел, че в нашата конституционна система са вградени елементи на стабилност - правителствата идват и си отиват, но президентът е факторът, който осигурява приемственост и постоянство в политиката.

Неслучайно покойният президент на Германия Роман Херцог преди време издигна лозунга "Спрете Европейския съд", защото интеграцията вървеше главно по тази линия, посочва проф. Близнашки. И уточнява, че тази практика нещата да се тласкат, без да се обясняват на обществото, доведе до реакцията, която се наблюдава напоследък - възраждането на национализма. Според него това е и причината да има нов Европейски парламент, за който никой не е сигурен накъде ще тръгне със силното националистическо присъствие, с групи, които отстояват собствените си национални интереси, без да се съобразяват с общото благо на ЕС като цяло.

По думите му у нас вече има натрупан опит - парламентаризмът се развива, но много неща остават такива, каквито са били въведени в самото начало. Не се получи естествена еволюция, като че ли в парламента влизат персонажи с все по-ниско качество, като че ли големите имена бяха в началото, а впоследствие равнището спада, казва проф. Близнашки.

По същия начин стоят нещата и с Наказателния кодекс, казва още проф. Близнашки и уточнява, че караме по постановки от отдавна отминали епохи. Неслучайно нашето законодателство е като швейцарско сирене - изменения и допълнения следват едни след други, особено в областта на наказателното право, посочва експертът. И отбелязва, че се изисква огромна законодателна работа, а не всеки да се занимава с Конституцията. Той допълва, че всъщност като конституционалист няма нищо против, защото се повишава правната култура на населението и хората научават нови и нови неща.

По традиция у нас започва да се говори за Основния закон, когато настъпва някаква криза, казва Близнашки. А всъщност, Конституцията ни съпровожда във всички политически прояви и, когато си върши работата, го прави незабелязано, регулирайки най-съществените процеси в обществото, посочва ученият. Според него нашата Конституция е първият посткомунистически закон и в този смисъл тя е акт на национална суверенна воля. По думите му през следващите периоди от време е имало по-груби интервенции от страна на кръгове от международната общност при създаването на националните конституции на "новите демокрации".

Професорът обяснява, че тази доктрина става особено актуална през последните 10-15 години, тъй като на нея започва да се позовава Федералният конституционен съд на Германия. Иначе казано, това е разбирането, че европейските институции не могат да законодателстват по въпроси, които засягат конституционната идентичност, което е квинтесенцията на националния суверенитет, посочва проф. Близнашки. По думите му тази доктрина се е превърнала в опора за отстояване на националната идентичност, на суверенитета на държавите-членки на ЕС, тя е в противовес на тенденцията, продиктувана най-вече от работата на Европейския съд, да се либерализира режимът, да се вземат решения, които засягат същностните елементи на националната държавност.

Разделението на властите е твърде сложна концепция, предполага богата политическа традиция и развита политическа култура, допълва експертът. Според него, за жалост, тук в периферията на Европа, авторитаризмът е водещото начало - стремежът, който и да дойде на власт да я обсеби цялата. Хората, които се занимават с политика, трябва да знаят, че е нужно да си мерят думите, защото в политиката думите произвеждат делата, и не е необходимо да се създава напрежение. По-добре е между институциите да има смислен диалог, вместо непрекъснати скандали, казва проф. Близнашки.

Според него в самата Конституция могат да бъдат внесени подобрения, но, за съжаление, разговорът обикновено избива в друга посока. Напънът най-често е за президентска република - т.е. исконният повик за силната ръка, която да не си играе на демокрация, а да въведе ред в страната, а това е много опасно, посочва ученият. Той допълва, че българите вече сме създали демократична традиция - 28 години след приемането на Конституцията, и трябва да се гордеем с това, а не да оставяме да ни отнесе вълната на един или друг авторитарен експеримент.

Според него големият проблем е, че у нас са оставени нерешени много, много въпроси, а всички се хващат за Конституцията. Напоследък и Съюзът на съдиите въведе темата за прякото действие на Конституцията, как съдилищата да я прилагат и стана така, че съдии, които не са наясно въобще с тези сложни проблеми, тръгнаха да се занимават с тях, посочва проф. Близнашки.

Според проф. Близнашки, когато се говори за промени в Закон номер 1 на страната, всички трябва да си дават ясна сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации. По думите му Конституцията по-скоро се нуждае от фина настройка, а не от реформи, защото в противен случай има риск да бъдат разбити основите на националната държавност. В българската конституционна система са вградени елементи на стабилност - правителствата идват и си отиват, а президентът е факторът, който осигурява приемственост и постоянство в политиката, посочва Близнашки. И допълва, че Конституцията ни не е морално остаряла, а може да се надгражда, без да се залита към някакви авторитарни експерименти.

Той припомня, че ВНС е част от нашата история и, ако се погледне назад във времето, не други, а представителите на по-старата генерация големи юристи от старите буржоазни фамилии на страната са настоявали да се запази институцията ВНС. Това е гаранция, че няма да се посегне с лека ръка на конституционната идентичност, казва правистът. За него в началото на 90-те години всъщност са работили цяла генерация мъдреци, разбиращи добре манталитета на българските политици, и именно те са настояли да се запази ВНС, за да не се посяга лесно на Конституцията.

Ученият посочва, че у нас нещата някак са завили в сравнение с Германия например. Не може да има активна социална политика, където е въведен плосък данък, защото чрез него се освобождават богатите и свръхбогатите от отговорност пред обществото, посочва проф. Близнашки.