90% от работещите у нас са на трудов договор

В нашата страна проучването е направено през 2018 година сред 1000 души в 100 населени места във всички 28 области.

На пазара на труда у нас доминират лицата, наети на стандартен трудов договор, съобщи в БТА Мария Прохаска, директор на Центъра за икономическо развитие, като цитира данни от международно проучване, направено в шест страни, включително и България.

Изследването показва, че 80 - 90 процента от хората в нашата страна категорично отказват да преминат към новите форми на работа. Само около 15 процента от хората с непостоянна работа са готови да опитат новите форми на заетост. Работата от разстояние се приема от едва 6,6 на сто от участниците в анкетата, а работа за съвкупност от възложители - от 4,6 на сто от респондентите.

Както работещите, така и собствениците на фирмите, не се оплакват от възможностите, дадени от разновидностите на трудови договори по Кодекса на труда или във възможностите за граждански или авторски договори, каза Мария Прохаска. Често изпълнителите на дадена услуга регистрират фирма и срещу фактура се извършва дейност и така пестят плащането на осигуровки. По авторски договор пък няма въобще задължение за социални осигуровки, каза още Прохаска.

Като причина да се търси нов вид заетост участниците посочват на първо място по-доброто заплащане - 52,8 на сто. Най-голямото предимство за новите форми на заетост за 54.3 на сто от хората, участвали в анкетата, е независимостта и свободата да си бъдеш сам началник, а 18 процента от респондентите посочват, че основното предимство за новите форми на заетост е по-добрия баланс между работа и личен живот.

Недостатъците в новите форми за наемен труд е липсата на адекватно социално осигуряване за 40 процента от хората, участници в анкетата; несигурните доходи за 35 процента от хората; множеството отговорности и високите нива на стрес - 45 процента от тях.

Новите форми на работа по класификацията на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд и разпространени от Центъра за икономическо развитие са: споделяне на служител - при което отделен работник се наема колективно от група работодатели, за да се удовлетворят нуждите от човешки ресурси на различни дружества - това води до постоянна заетост на пълно работно време за работника; споделяне на длъжност - при този модел работодател наема двама или повече работници да попълнят колективно определена длъжност, като две или повече работни места на непълно работно време се обединяват в длъжност на пълно работно време; временно ръководство - висококвалифицирани експерти се наемат временно за нуждите на конкретен проект или за да разрешат конкретен проблем, като по този начин в организацията на труд се привнася външен ръководен капацитет; непостоянна работа - при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а се ползува от гъвкавостта да търси услугите на работника при нужда; надомна работа - посредством информационни и комуникационни технологии, при която работниците могат да извършват възложената им дейност от което и да е място и по което и да е време благодарение на модерните технологии; базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, закупен от упълномощена организация и покриващ едновременно дължимото възнаграждение и социалните осигуровки; работа за съвкупност от възложители - при този модел самоосигуряващо се лице работи за голям брой клиенти, като за всеки от тях извършва маломащабна професионална дейност; масова заетост, при която онлайн платформа комбинира работодатели и работници, като често пъти по-големите задачи се разделят и поделят между работниците в т. нар. виртуален облак и накрая кооперативна заетост, при която упражняващи свободна професия, самоосигуряващи се лица или микро предприятия си сътрудничат по някакъв начин, за да преодолеят ограниченията на мащаба и професионалната изолация.

Приблизително 90 процента от работниците у нас, включително държавните служители, са назначени при условията на трудови договори. Самонаетите и самоосигуряващите се лица са към девет процента, а работещите само на граждански договор са близо 1,9 процента.