„Независимо дали става въпрос за местни или вносни морски продукти, нека да се стремим към устойчив избор. Купувайки сертифицирана риба, ние не само помагаме на океаните и рибните запаси да се възстановят, но и подкрепяме поминъка на хората, които зависят от рибата като източник на храна и доходи“, съветва Константин Христов от WWF.
170 млн. тона риба годишно вече не са в състояние да изхранват световното население. Около 3.2 млрд. души на планетата, повечето от които в развиващите се страни, разчитат именно на морската храна за своята прехрана.
Състоянието на рибните запаси в Световния океан е драматично, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Една трета от тях са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба се повишава два пъти по-бързо от нарастването на населението на Земята.
Затова ако искаме да консумираме риба и за в бъдеще, да запазим разнообразието на морска храна и да дадем възможност на местните общности да живеят от ценните ресурси, които им предоставя природата, нека да обърнем световните политики, нужди и потребление в устойчива посока. За тази цел WWF разработи първия по рода си наръчник за избор на морска храна. Рибният буквар 0.2 дава полезни свети как да пазаруваме морска храна от магазина без да вредим на живота в океана.
По отношение на консумацията на риба на глава от населението, Португалия (55.3 kg), Испания (46.2 кг), Литва (44.7 кг), Франция (34.4 kg) и Швеция (33.2 кг) имат най-високи нива на потребление в ЕС. Заедно тези пет страни представляват около една трета от потреблението на риба в блока. Всеки европейски гражданин консумира средно 22.7 кг морски продукти всяка година. Статистиката сочи, че България е на предпоследно място в ЕС по консумация на риба след Унгария. Въпреки това страната ни е изчерпала своите рибни запаси още на 1-ви юни.
Някои държави като Хърватия, Холандия и Ирландия все още успяват да задоволят консумацията си на риба на годишна база. В други страни обаче, където се наблюдава по-голяма зависимост от морска храна от чужди води, Денят на рибната зависимост идва още по-рано: Австрия (17 януари), Словения (15 февруари), Словакия (18 февруари). През 2019 г. европейският Ден на рибната зависимост вече настъпва с около месец по-рано в сравнение с 2000 г. А преди тридесет години Европа е успявала да задоволи търсенето на риба от домашни води до септември и дори октомври, припомня природозащитната организация WWF.
Повече от 4.6 млн. риболовни съдове, две трети от които в Азия, всеки ден излизат в морето в търсене на риба. За над 800 милиона души по света рибата е начин на живот. Малко известен факт е, че голяма част от заетите във вторичния сектор на преработка, транспорт и продажба всъщност са жени, работещи наравно с мъжете, за да изхранват своите семейства.
Това не е просто статистика, а плашеща тенденция с реални последици. Днешният Ден на рибната зависимост алармира, че Европейският съюз вече е изконсумирал всичките си рибни ресурси за 2019 г. и до края на годината ще разчита единствено на внос на риба и морски продукти, за да задоволи потребителското търсене. Данните показват, че Европа е зависима от риба повече откогато и да било в своята история – днес потребяваме много повече морска храна, отколкото можем да уловим в своите води или да отгледаме в рибни ферми. А развиващите се страни са основен износител на риба за ЕС. Прогресивно рибата и рибните продукти попадат в обхвата на най-търгуваните храни в глобален мащаб. През 2017 г. търговията с риба достигна нов връх на стойност от 152 млрд. долара.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)