Гимназистите от специалност „машинни системи с цифрово и програмно управление“, които след като завършат, придобиват квалификация за машинен техник, ще могат да запълват липсите на стругари и шлосери, обясни зам.-образователният министър Таня Михайлова пред Монитор.
Търсенето на специалисти обаче не е разпределено равномерно и средно-техническият персонал (среднисти) има по-големи дефицити отколкото при висшистите.
„Липсват инженери и агрономи, но със сигурност липсват повече кадри, които нямат висше образование. Имайки предвид, че към тази група спадат шлосерите и заварчиците, те са може би една от най-дефицитните професии заяви Иванов.
В професионалните гимназии учениците имат и предмети като шлосерство и заваряване и ще бъдат компетентни и по тези области“.
„Тя е по-скоро за програмисти и софтуерни инженери, а не толкова за машинни оператори“, обясни Иванов. Струговете стават все по-автоматизирани, но шлосерът все още трябва да залага на повече ръчен труд.
„За стругарството и заваряването мисля, че машините са модерни и облекчават труда на работника“, каза още изпълнителният директор на АИКБ.
Броят на машинните специалности е вдигнат рязко, за да запълни гладът за кадри в направлението. Докато за целия гимназиален курс (от 8-и до 12-и клас) през тази учебна година имаше малко над 800 ученици, следващата учебна година освен тях само в 8-и клас могат да бъдат приети още около 600.
Общо 26 нови паралелки в специалност „Машинни системи с цифрово и програмно управление“ са заложени в план-приема за учебната 2019/2020 г. От тях 15 са с дуално обучение (чрез работа), докато за изминалите години те бяха общо 25. Все още не е ясно колко ученици са кандидатствали и ще бъдат приети в тази паралелка, но тя може да стартира и като маломерна. Като една от „Машини и системи с ЦПУ“ е една от общо 57-те специалности, включени в списъка с професии с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда и като такава може да се сформира паралелка и само с 12 ученици пожелали да учат в нея. Това означава, че ако бъдат сформирани всички заложени в план-приема паралелки, броят на гимназистите от това направление ще се увеличи с над 300. Той може да скочи на 600, ако в тях бъдат записани по средно 23-ма ученици.
Общият недостиг на специалисти от сектор „машиностроене“ е 25 000 души, заяви изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов. Толкова души с инженерно-техническо и техническо образование са необходими за запълване на недостига на кадри.
Според изпълнителния директор на АИКБ след кратък допълнителен курс учениците, които са обучавали в специалност „машинни системи с цифрово и програмно управление“, ще могат да заемат и местата на шлосери и заварчици. Бързата модернизация в сферата на машиностроенето обаче едва ли ще остави завършилите направлението без работа.
„Гимназистите, които завършат специалността „машинни системи с цифрово и програмно управление“ няма да останат без работа. Те няма да бъдат безработни, така че да заемат и длъжности, които не са точно по тяхната специалност, тъй като е особено остър недостигът и в тяхното направление.“, коментира още Иванов.
Разликата между машинните техници, стругарите и шлосерите не е в заплатите, а във физическата натовареност. В при трите професии възнаграждения са близки и значително по-високи от средната работна заплата в страната, но автоматизацията на работното място е на различно ниво. „Машинни системи с цифрово и програмно управление“ е специалност, която е по-малко физически натоварена тъй като машината, на която се работи, е с цифрово програмно управление.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)