Иво Христов: Важно е ЕП да съхрани социалната държава

По думите на Христов изборният процес в България е бутафорен, бизнесът е напълно зависим от държавата и има почти пълен контрол над медиите.

Той коментира, че кандидатурата на Урсула фон дер Лайен е неубедителна не само за левите, но и в средите на ЕНП. По думите му тя не е политик с ярко европейско минало, а по-скоро с неубедително минало в Германската политика.

Христов добави че фактът, че се говори за сделка е проблем, защото хората в Европа очакват решение на проблемите си, а са свидетели на това как се делят постове.

Това, на което станахме свидетели в ЕС, е сделка между Франция и Германия. Дали тя ще бъде утвърдена в Страсбург след два седмици е под въпрос. Но в групата на ПЕС дори се чуха гласове тази сделка да бъде отхвърлена. Това каза евродепутатът от БСП/ПЕС Иво Христов пред БНР.

В коментар за намалената партийна субсидия на 1 лев на глас и последвалото писмо от БСП до европейски посланици и институции, Иво Христов заяви, че този въпрос ще бъде поставен и пред групата на социалистите и демократите в ЕП. "Този ход хвърля партиите в ръцете на бизнеса, а кой бизнес би финансирал социални идеи, които биха го обременили с плащания към работниците си", попита евродепутатът.

Иво Христов коментира още, че Европейският съвет, който обединява държавните лидери на страните членки на ЕС, често взема основните решения, както в случая с разпределението на постовете. "Този орган каза на Европарламента, че е излишен, спусна една договорена сделка за утвърждаване и погази принципа на водещите кандидати. Получава се дори така, че понякога не Съвета, а френско-германският тандем диктува политиката на ЕС", каза евродепутатът.

Според него е необходима реформа на европейските институции и основна крачка е сдобиването на ЕП с право на законодателна инициатива. "Не вярвам, обаче, че ще успеем да прокараме такава мащабна реформа. Важно е този ЕП да съхрани социалната държава в Европа и да изгради Европейския социален стълб", заяви Иво Христов.

Христов коментира още, че България е могла да се възползва от възможността да предложи свой кандидат за някой от високите постове в ЕС, защото традицията изисква да има източноевропеец на един от тях. "Не го направихме, тъй като не ми е известно, премиерът Борисов да е имал убедителен кандидат. Българските имена, които се спрягаха, се завъртяха по силата на различни наднационални лобита", обясни той.