Радев: С президента Си Дзинпин отворихме нов етап в двустранните отношения

Китайската страна осъзнава напълно огромното значение на тези проекти да отворят възможностите за всички останали инициативи.

„Нашият бизнес може вече реално да внася мляко и млечни продукти и да разширява много обхвата на вноса в областта на селскостопанската продукция“, каза Румен Радев.

С приетата вчера декларация за установяване на стратегическо партньорство между България и Китай, с президента Си Дзинпин отворихме нов етап в нашите отношения. Оттук-нататък много зависи от волята, компетенцията и енергията на правителството, както от инициативата на българския бизнес и българските общини България да се възползва от тази голяма възможност. Това коментира пред журналисти в Шанхай държавният глава Румен Радев. Президентът е на държавно посещение в Китай по покана на своя колега Си Дзинпин.

Двамата държавни ръководители са се договорили да поддържат диалога по тези въпроси, така че да има периодичен преглед на постигнатото. „Китайската икономическа и инвестиционна политика са поставени на пазарен принцип и почиват на интереса на бизнеса, но е много важно каква посока ще зададе президентът Си Дзинпин, а той още по време на пленарните разговори я зададе много ясно“, заяви още Румен Радев. Като пример президентът посочи, че след като е поставил въпроса на срещата със Си Дзинпин, в рамките на минута е бил решен проблемът с ограничения достъп до китайския пазар на български производители на мляко и млечни продукти, за които от две години са подписани протоколите за фитосанитарен контрол.

Държавите в ЕС, които имат стратегическо партньорство с Китай, са Германия, Франция, Италия, Великобритания, Португалия, Австрия, Полша, Чехия и Унгария, посочи още президентът Радев в отговор на въпрос доколко приетата вчера съвместна декларация за стратегическо партньорство е хармонизирана с политиката на ЕС. Това са страни, към които текат огромни китайски инвестиции и по думите на президента първите шест от тях формират европейската политика, така че ще бъде най-малкото некоректно тези държави да приемат тези инвестиции и в същото време да казват "не постъпвате добре".

Държавният глава добави, че е в Китай, за да отстоява българския интерес и, в същото време, европейската политика. „Още от 2003 г. има споразумение между ЕС и Китай за всеобхватно стратегическо партньорство, така че аз следвам по най-добрия начин политиката на ЕС“, коментира президентът. На среща по-късно с кмета на Шанхай Ин Йон президентът Румен Радев изрази интереса на страната ни за последващо разширяване на връзките с най-големия икономически, търговски, финансов и културен център на Китай с население от 24 млн. души и БВП от почти 500 млрд. долара. Държавният глава подчерта, че Шанхай е голяма врата за китайския експорт, за комуникацията на Китай със света и голяма част от двустранния икономически обмен с Китай до момента минава през този град. Като особено перспективни сфери за задълбочаване на партньорството на срещата бяха откроени информационните технологии, електрическия транспорт, образованието, изграждането на модерна градска среда и други.

Държавният глава подчерта, че не само са установени отношения на ниво стратегическо партньорство, но и със самия президент Си Дзинпин диалогът е открит и се гради върху взаимно доверие. „Това е резултат не само на съвместното ни участие в Петербургския икономически форум, но и особено на идеята ми за изграждането на глобален център за партньорство в България, по инициативата "17 + 1", посочи българският държавен глава и добави, че това се цени високо от премиера, от председателя на парламента и от президента на Китай.

На всяка среща с президента, министър-председателя и председателя на парламента българският държавен глава връчи документа, с който се предлагат основни насоки за развитие на двустранните отношения между България и Китай. Румен Радев посочи, че българското правителство ще бъде запознато с резултатите от визитата и че очаква координация и обединяване на усилията за постигането на конкретни резултати.

По думите на Румен Радев, китайската страна е проявила интерес и към трите приоритетни проекта, които държавният глава представи по време на срещите си - откриването на пряка въздушна линия София-Пекин и на клон на китайска банка у нас, както и изграждането на българо-китайски център за научни изследвания и иновации в България.