20% финансов стимул за филмовите продуценти

„24 от страните в Европейския съюз са въвели подобни стимули. Истината е, че българското кино не е в изключително здраве. Борбата е да сме конкурентноспособни и да се равним по процент с близките нам страни“, коментира още миналата есен Краси Ванков, председател на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти. По думите му, това е битка, която АФТП води от поне седем години. Общо 4 786 500 лв пък отидоха „по сметката“ на българските продуценти след края на първата сесия на Националния филмов център.

„Кралство Чамла“ на режисьора Виктор Божинов и „Майка“ на Зорница София са високобюджетните продукции, които ще си разделят общата сума от 1 милион и 877 хиляди лева. При заглавията, за които НФЦ отпуска до 600 бона, са „Голата истина за група „Жигули“ (реж. Виктор Божинов), „Безветрие“ (реж. Павел Веснаков) и „Триумф“ (реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов). Те ще получат средно по 420 хиляди лева. Магдалена Илиева и филмът ѝ „Пакет вечност“ ще получи същата сума. Избраните къси заглавия ще си разделят 150 бона, а в допълнение на това селектираните за субсидия проекти в развитие ще получат общо 180 хил. лв.

Филмовите продуценти ще могат да се възползват от финансов стимул в размер на 20 на сто от изразходените в България средства, разкриват хора в средите, участвали в обсъждането на промяната в закона за филмовата индустрия (ЗФИ) пред Монитор.

За това, че се очаква този механизъм вероятно ще бъде въведен и в родното законодателство, съобщи и изпълнителният директор на „Ню Бояна“ Ярив Лернер, който обясни, че е сформирана работна група, която да въведе необходимите за това изменения.

Междувременно редица режисьори останаха недоволни от така направения избор от комисията на НФЦ, чийто председател е актрисата Деси Бакърджиева. Има несъответствие в дадените оценки за предишен опит между вече познати с творчеството си в игралното кино имена и кинодейци, които сега правят първите си стъпки в сферата, заявяват участници в сесията. Така по-неопитните режисьори получават по-висока оценка в този аспект от авторите с по над 5 реализирани заглавия.

Общо девет заглавия ще получат финансова инжекция, като сред тях са два високобюджетни, три нискобюджетни ленти, един дебют и три късометражни продукции. В допълнение ще бъдат подкрепени още шест миноритарни копродукции – 4 игрални и 2 документални. Броят на кандидатствалите филми е 72.

Очакванията са, че финансовият стимул ще благоприятства предимно реализирането на филмови заглавия, продуцирани от чуждестранни компании – практика, която е вече установена в повечето страни от региона. Сред тях са Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия, Полша и Естония, като въпросният процент в тях варира между 20 и 30 на сто. Северната ни съседка Румъния също наскоро обяви въвеждането на подобен механизъм, като процентът на възвращаемост на средствата там стига до 35 на сто, съобщава Лернер.

Според разпоредбите на ЗФИ за въпросния критерий проектите, които кандидатстват за държавна субсидия, се оценяват съобразно професионалния опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации. Във връзка с това и подозрение за наличие на конфликт на интереси между представители на комисията и част от кинодейците, спечелили финансиране от първата сесия, вече няколко режисьора са отправили писма към Националния филмов център и Министерството на културата.

Твърдението, че филмовите продуценти ще могат да се ползват с финансов стимул, бе потвърдено и от заместник-министъра на културата Румен Димитров по време на второто обсъждане на Стратегията за развитие на българската култура в периода 2019 – 2029 г., което се проведе в средата на месеца. Тогава той обясни, че текстът на Закона за изменение и допълнение на ЗФИ следва да бъде готов до няколко седмици.