Родител: Отнемат деца, дават ги в семейства, където следват скъсани уши, бой и сръбска музика

Той допусна, че интересът от тези действия може да е чисто финансов. „В България това работи също, но по друг начин. Нивото на корупция тук е друго“, разкри представителят на опозицията на стратегията.

Той цитира и част от точките, с които се мотивира отнемането на дете от семейството. „Риск от изоставяне в бъдеще, риск от бъдещо нараняваме и т.н.. В Стратегията социалните могат да ти влязат в дома по-лесно отколкото полицаите“.

„Дете трябва да се отнема само в краен случай“, категоричен бе Лафчиев.

Сигурни сме, че Стратегията за детето ще бъде върната назад. Подобна система беше въведена в Норвегия . Имаме данни, от които се вижда, че за 2016 г. са отнето 28 000 деца. През 2017 г. са намалели отнетите деца, но с малко. Тази система позволява масов произвол на социалните служби. Това заяви Христо Лафчиев, който е един от организаторите на протеста срещу Стратегията за детето, в предаването „Лице в лице“ по БТВ.

По думите му с предложените законови изменения, случаите на отнемане на деца от родители, ще се увеличи от 6 до 10 пъти. Според него ще се въведе като престъпление на родителите дори дърпането на ухо. „При тези темпове на отнемане на деца в Норвегия около 30-40% от децата ще сменят родителите си, докато навършат пълнолетие. Царува една система, която пълзи и към нас. Това е една система на всяване на страх в семействата и родители, които не смеят да възпитават децата си, както намерят за добре. Имам чувството, че го правят, за да си намират поводи за отнемане на деца“, предупреди Лафчиев.

„Тези твърдения не са базирани на доказателства. СЗО и УНИЦЕФ основават действията си на доказателства. В България между 3000 и 5000 деца са докладвани, че с тях е злоупотребено. Процентът на децата, живеещи в риск от злоупотреба, е много по-голям. Тези данни изнесе доц. Михаил Околийски, който управлява офиса на Световната здравна организация в България.

„Форумът на СЗО в София има за цел да сподели добри практики в полза на децата. Най-лошото, което можем да направим, е да бездействаме. Ако едно дете е преживяло повече от три случая на насилие, това оказва негативно влияние във живота му. Не става дума за отнемане на деца и даването им на други родители. Държавата има воля да се справи с този проблем“, допълни експертът.

„Най-много ме смущава фактът, че детето е разглеждано извън контекста на семейството. Родителят никъде не присъства като страна. Детето трябва да взима всички решение, според текстовете в стратегията“. Това коментира Михаела Божанкова, част от организация срещу Стратегията за детето.

„Аз съм за приемните семейства, но какво се случва на практика – скъсани уши на деца, побой, агресия, насилие, сръбска музика. Става дума за стотици случаи. Практиката е, че взимат децата от бедни семейства и хи хвърлят в други, които са по-бедни. Законът за защита на детето е пълен с произволни бъдещи мотиви за деца в риск“, предупреди Христо Лафчиев.

„Може да се говори много за частни случаи“, не се съгласи Околийски. „Чрез тази консултация и осигуряване на техническа помощ се опитваме да подкрепим родителите и полагащите грижа деца. Целим да ограничим суровите родителски практики. Няма майка, която да вреди на детето си всекидневно и да е добра майка“, изтъкна той.