За кучетата и хората

Напоследък стана истерично. Няколко души бяха нахапани от кучета, а един човек дори почина. Това е ужасна смърт. Повярвайте ми.

Да оставим България и да се върнем на кучето.

Деца се държат предизвикателно с кучета.

Другото важно нещо е да събираме акитата. Така де.

Ето!

Знаем си го, ама нà! Кучето, та кучето…

И се старая да държа кучето до себе си.

Кучето може да бъде оръжие. Да. При това страшно.

Кучето си е куче. Ако нещо трябва да разбира, то може да се научи. Ако не се научи, си действа по кучешки. Но стопаните му са длъжни да знаят. Да пазят другите хора и да носят отговорност.

Любители на кучета търсят вина в деца – агресивни били. В ситуация – плашели били.

Момент!

Никой не е длъжен да ви обича кучето и да му разбира характера.

Никой не е длъжен да е безстрашен към кучетата.

Особено децата.

По тази тема се начетох и наслушах на мнения. Позволявам си да дам и моето.

Пушката също е страшно оръжие, но никога не съм видял някой да се сърди или съди пушка за каквото и да е. От собственика на пушката се изисква да спазва правила и ако не – да носи отговорност.

Това се доближава до обидната кретения с блъскащото се дете в полупаркиран джип.

Толкова е лесно.

Хайде със здраве!

Чувал съм, че кучетата надушват лошите хора. Така де, добрите хора са в безопасност. Моето също лае по определени хора. Нямам представа защо. Питал съм го, но не ми отговаря.

Ако легнем на твърдението, че кучетата надушват лошотията, тогава да използваме кучетата в съда. Той и без това е дискредитиран напълно. Да махнем съдиите и по едно куче. И по когото залая – лош човек и пандела. Лошото е (а може би е хубаво), че кучетата ще се подкупват с по един салам от пет лева. Така всеки ще може да си позволи подкуп. Това ще е честно. Няма да е справедливо, но има ли идиоти, които да си въобразяват че в България съществува справедливост?

Кучето си иска своето. Да, така е! Като собственик на куче го знам. Иска да тича, да се закача с хората. Да си играе. Аз знам, че за него това е игра, но не изисквам от хората по улиците да го знаят. Държа го на каишка. Понякога го пускам в гората да тича. Има хора с кучета, които се радват на моето куче. И аз на техните, но това е защото така желаем. Не им се сърдя, ако не искат да си играят с кучето ми. Или ако се страхуват. Дори и да са лоши хора, гледам да държа кучето си на повод. Милото то! Когато някое дете иска да го погали, обяснявам на родителите му, че синът ми е на пет и кучето обича деца. За всеки случай.