11 лекари от 3 болници в Стара Загора спасиха дете

15.06.19 г., 08:38 ч.

151

11 лекари от 3 болници в Стара Загора спасиха дете

Копирано

„Всяка една такава операция е голямо предизвикателство. Анатомичните, физиологичните особености при децата, тъй като техният организъм е не напълно узрял има си специфика на всяка една интервенция като необходимост за провеждане. И колкото и да сме професионалисти винаги си има малко нотка на притеснение при всеки един от нас”, обяснява д-р Елкин.

„Много, много благодаря на лекарите, които ми спасиха ръката”, заявява Георги.

„Може да се опише като тежка травма, прорезна, като парциална ампутация за съжаление през китката, дланта и предмишница, с неправилна форма, с много фрагментации на реновата площ и за съжаление доста тежко увредени основни структури на китката и ръката”, обясни д-р Павел Атанасов.

„На практика до коста бяха достигнали, като проникване отделните разрези, които, за съжаление, се бяха обединили в една обща рана”, обясни д-р Антон Елкин.

„При тази голяма травма, опасността беше на лице. За негово щастие направихме всичко необходимо, цял мултидисциплинарен екип, за което, малкият Георги днес е вкъщи с ръчичка жив и здрав”, обяснява д-р Павел Атанасов.

„Първото, което ни направи впечатление, че бяха много притеснени близките. Уплашени. Раната кървеше, въпреки че я бяха превързали в Казанлък”, разказва д-р Иван Неделчев.

„Реално погледнато, детето беше в един хеморагичен шок. Той е шок, който се дължи на масивна кръвозагуба. Тъй като това е малко дете. Обемът изобщо на циркулиращата кръв в едно здраво дете не е голям, а при артериална травма имаме масивна кръвозагуба. Сама по себе си една такава кръвозагуба, може много бързо да коства живота на едно дете. Изобщо на всеки един човек”, обясни д-р Антон Елкин.

„Съдовите структури са значително малки. Говорим за 2-3 милиметра съдове, които се работят под микроскопски контрол, много екзактно, бавно и всяка грешка би коствала голяма травма и загуба евентуално на крайника”, обяснява д-р Павел Атанасов.

„Ударих се в едно стъкло и се порязах”, разказва Георги.

„Успяхме по някакъв начин да успокоим родителите”, допълва д-р Исам Ал Атар.