Школата в центъра изсмукват първолаците от квартала

Централните училища изсмукват първолаците и оставят кварталните полупразни. Родителите се борят да запишат децата си далече от дома им, привлечени от екзотични езици и реноме на съответното учебно заведение въпреки районирането и предимството, което дава уседналостта при кандидатстване в школо.

В 24 СУ „Пейо К. Яворов“ в район „Подуяне“ се стягат за една паралелка, а децата, приети в школото, чийто възпитаник например е шефът на БФС Борислав Михайлов, са само 4. От учебното заведение обясниха, че около тях има училища „акули“, които откриват 7-8 паралелки и обират всички деца. От 24-то изтъкнаха като проблем и възможността ученици от квартала да кандидатстват и в чужди райони. Нещата ще бъдат по този начин, докато има училища, които изсмукват децата от квартала, а други ги качват на покривите, за да сформират повече паралелки коментираха директори.

В 27 СУ „Акад. Георги Караславов“ в кв. „Люлин“ са приети 15 деца, но се очаква записаните да са едва половината от тази бройка. Директорката на школото Рилка Иванова познава родителите на всички деца от квартала, които са кандидатствали, и със сигурност ще станат негови възпитаници. Те обаче са само 7. Останалите 8 деца са подали документи и в съседни училища, които могат да предпочетат. Въпреки че школото е иновативно и предлага различи занимания за своите възпитаници, възможността за избор на учебно заведение извън района може да попречи да бъде сформирана паралелка. Това пък означава, че след трето класиране родителите на въпросните седем деца, вече записали се да учат в 27-о СУ, може да се наложи да търсят ново училище за хлапетата.

В рамките на столицата училището, в което са били подадени най-много заявления за прием на първолаци, е 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“ в район „Възраждане“. Близо 450 родители са поискали децата им да станат негови възпитаници. По план-прием училището трябваше да има 5 паралелки за по 24 деца – т.е. общо 120 първолаци. От класирането обаче става ясно, че само половината от тях са от квартала. Това са децата от първа, втора и трета група по критериите за уседналост на Столична община. 68 от новоприетите са от четвърта група – т.е. бъдещи ученици, на които училището не им е по район. Това пък реално означава, че при самият план-прием е заложено изкуствено надуване на бройките. В друго от училищата в района - 18 СУ „Уилям Гладстон“, ситуацията е подобна. В школото са сформирани общо седем паралелки, в които са приети общо 188 деца. От тях обаче деца, които могат да запълнят повече от 2 класа, не са от квартала.

Кандидат-първолаците с три години уседналост в квартала, или пък с братче или кака в школото, ще трябва да си търсят други училища на второ класиране. В 73-то бяха обявили, че ще сформират 4 класа с по 22-ма ученици в тях, или общо 88. От списъка с приетите става ясно, че те скачат на 99, но и над план-приемът не помага всички желаещи да учат в кварталното си училище. Така родителите на децата от район „Триадица“ ще трябва да се надяват да останат места поне в останалите школа в района, а да не обикалят сутрините, за да развеждат децата си.

Над 96% от класираните 2871 деца в Пловдив са приети по посоченото на първо желание училище. В европейската столица на културата за 2019 г. също има проблем с кварталните школа, но далеч по-малък. По-голямата част от родителите на 71% от класираните, или 2038 деца, са пожелали да учат в училището, в района на което е адресната регистрация на бъдещия първолак. В Пловдив има само 52 неприети деца. Повечето от тях ще чакат второ класиране, тъй като родителите им са посочили само едно желание и то не е училището в района, в който е регистрирано детето. Само един е кандидат-първолакът в шуменското СУ „Трайко Симеонов“, въпреки че в момента тече ремонт в размер на 4,24 милиона лева по Оперативна програма „Региони в растеж“. Родителите на други две деца също са посочили училището на второ желание, а на още едно като четвърто, но по-всяка вероятност ще бъдат приети по първите си желания.

От този проблем са засегнати училищата в цялата страна, съобщава „Монитор“. Проверка показва нагледно, че действащата уредба, която бе наложена именно за да се спре дисбалансът между различните училища, се проваля в тази си задача. До голяма степен и заради надут план-прием.

Преди СУ „Трайко Симеонов“ е било едно от най-големите училища, но днес се свързва с гетото заради близостта си до двете цигански махали и преобладаващо ромския контингент. Само 18 първолаци са останали извън класацията в Бургас. По всяка вероятност родителите са посочили само едно желано училище, обясниха от общината. 14 от тях са подали документи за прием в района на Централна градска част, в който има 71 незаети места, към които могат да се насочат. Три столични школа тесни за учениците кореняци Столичните 5-о ОУ „Иван Вазов“, 55-о СУ „Петко Каравелов“ и 73-то „Владислав Граматик“ са тесни за ученици кореняци в района. Причината е, че предвидените в план-приема паралелки и капацитетът на учебните заведения не могат да поберат всички малчугани, които имат предимство.

Така в София има школа, в които са кандидатствали само по 4-5 деца макар че спрямо правилата за райониране на Столична община децата в квартала стигат да запълнят и цяла паралелка. В същото време има училища, които ще сформират класове с първолаци с далеч над необходимия за района брой.

Шефката на образователния инспекторат в София Ваня Кастрева коментира, че има два основни мотива родителите да търсят школо за детето им извън квартала. „Те избират училище на база резултатите от националното външно оценяване след 7-и клас, авторитет в прилежащата общност. В същото време се съобразяват в местоработата си, тъй като има родители, които предпочитат да са близо до нея. Това създава проблеми“, заяви Кастрева.