Наводненията удавиха стратегиите

Би било чудесно, ако се съберат на едно място всякакви бивши и настоящи специалисти по темата и поумуват малко повече какви рационални промени е нужно да се направят, така че да ограничат щетите от наводненията.

Някои си спомнят, че през годините /2005 – 2009 г./ дори имаше нарочно създадено министерство срещу бедствията и авариите, ръководено от Емел Етем от ДПС, в което пак потънаха едни милиони без никаква полза.

След десетилетия, в които човекът се опитваше безплодно да стане „господар на природата”, днес по-важно от всичко е как поне да ограничим последствията от глупостта да се водят подобни битки.

„Трябва да променим не само капацитета на градските канали, но и много други неща: градското и крайградско залесяване, процентът градска площ, който може да абсорбира вода, покривите на сградите. Трябва също да променим уменията, функциите и техниката на различните сили за сигурност, включително армията. Не мисля, че армията ни има стратегия за климатичните промени извън базовите изисквания на НАТО, но това не е достатъчно. С други думи, време е да не се стряскаме от дъжда, а да бъдем подготвени за него. Същото се отнася и до сушите и горещите вълни”, предлага Юлиан Попов в свое мнение. Той бе министър на МОСВ в състава на служебното правителство на Марин Райков през 2013 година.

Мнозина наши съграждани тези дни с основание се питат – защо са ни разни национални стратегии на хартия, щом не вършат никаква работа на практика? Харчат се пари на вятъра, докато потопи и наводнения давят хора, животни, растения и инфраструктура при първия по-обилен валеж. Иначе има Национална стратегия за борба с бедствията, изработена под егидата на МВР.

Иначе току- виж се повтори трагедията от село Бисер, Харманлийско, станала преди 7 години след скъсване на стената на язовир Иваново. Тогава загинаха 9 души, стотици домакинства бяха попилени от водната стихия. До днес няма наказани за тази трагедия.

На много други места през следващите години пак имаше частични наводнения с десетки щети и поражения. До тези, когато пак градове и села потънаха във вода и стана пределно ясно, че не само запушени и непочистени дерета, корита на реки и шахти, са причините за наводненията.

Най-много сигнали за наводнения тези дни са подадени от областите Пловдив, Велико Търново, Пазарджик, Стара Загора и др. Вътрешният министър Младен Маринов веднага реагира и тръгна по села и паланки да успокоява паникьосаните местни хора, пострадали от природната стихия. Самият той подчерта, че е нужна превенция срещу водата. Народът ни обаче казва, че огън се гаси с вода, но водата няма спирка...

Нещо очевидно куца и не е наред. Какво трябва да се направи така, че наводненията да не нанасят всяка година щети? Експертите, необременени от партийни идеологии са категорични, че трябва да се положат повече усилия в управлението на риска от подобни и други бедствия, които занапред ще зачестяват, предвид климатичните изменения.

Повечето граждани са убедени, че е крайно време да се направи нещо по-ефективно от досегашните нескопосни опити да се решат тези проблеми за тяхна сметка. Ясно е, че природата навсякъде се променя, не само у нас има поражения от страна на климата и натурата.