Милена Фучеджиева: Телевизорът е дар Божий, но и посланик Дяволски

Това е моята стратегия за детето. Не съм чела истинската, не ме интересува, нито ме интересува Холандия, нито знам кое е най-добре за едно чуждо дете в непознати за мен обстоятелства. Телевизорът е дар Божий, но и посланик Дяволски.
Хубава неделя.

Коментар на известната писателка, сценаристка, телевизионна водеща Милена Фучеджиева за отношенията родители – деца и възпитанието на подрастващите.

В момента на децата се обръща чудовищно внимание и се третират като яйца Фаберже от колекцията на Александър III. Опасявам се, че прекаленото внимание ще ги направи психически и емоционално слаби за бъдещето им в което няма да има кой да трепери за тях индивидуално, а от там, дет' се вика, новото е добре забравеното старо - има чудесни психолози, както и все по-добра фармакология.

И светът нито ще стане рай с едни унифицирани ангели, които никога не могат да бъдат ангели, защото сме доста ненормален химически коктейл от хормони, кръв, мозък и други съставки, нито е ад с тези, които сме, защото ни е дадена една огромна възможност от Силата - ако сме имали смахнати, лоши, добри, зли, луди, перфектни родители, да намерим пътя към себе си с помощта на познанието от книги, история, кино, контакт със себеподобни, и най-важното много работа в посоката в която мислим, че имаме някакъв талант или способности.

Има норми, но не и нормалност. Аз съм продукт на нормите и относителна нормалност, както, впрочем безброй хора, които познавам. Пълно е с хора израснали в тъй наречено най-нормално семейство, и които не са никак "нормални", защото семействата се градят често на големи компромиси, а децата не са нито тъпи, нито безчувствени. Нашата, родителската, преценка за това кое е нормално и кое не, често е силно субективна. Едно дете, каквато е моята дъщеря, никога невиждало баща си, може да бъде в пъти по-нормално и реализирано от деца на двама "обичащи" се родители. Или на родители, които заблуждават децата си, че са тъй нареченото "нормално" семейство. Аз съм възпитавала детето си от малко първо в работна дисциплина в къщи, после в самостоятелност, после другите неща. Разбира се, любезност, благодарност и т.н. не споменавам, защото те са задължителни. Научиш ли детето, че всяко нещо има цена, то автоматично се превръща в човек, който знае да спазва нормите на обществото, да работи с тях, а от там да знае и как да менажира себе си дори и емоционално.

Чета споровете около предаване на Карбовски за някакво българче предадено на приемни родители в Холандия. Не ги описвам като гей и не отбелязвам расата им, защото смятам, че добрите хора - както и лошите - са всякакви и всичко е индивидуално. Моето мнение е, че не мога да имам мнение. В момента се провеждат масови, нечувани социални експерименти с деца, които може да бъдат и с позитивен резултат. Но може и да не бъдат. Времето ще покаже. Моят личен опит на дете на "нормални" родители - не слагам "нормални" в кавички, защото са били луди, а защото човешката природа е много сложна и нормалността е нещо твърде относително - е, че нормалността е по принцип силно преувеличено качество.