Има ли дилема в ГЕРБ: “След Цветанов, накъде?” или “Без Цветанов, накъде?”

Вторият план е вътрешнопартийният.

Неслучайно ГЕРБ бе сравнявана с машина, с армейска структура и т.н.

Цветанов, оказа се, не е застрахован.

партията държи почти цялата местна власт в страната.

И за първи път той не зависи от поведението на другите, а от поведението на своите.

На пръв поглед искането на оставки, коренната промяна на решения на парламентарната група или чистенето “до корен” на структурите, демонстрира желание за чистота в политиката и управлението.

Отвъд “твърдата ръка” на премиера сякаш прозира липса на екипност. В началото на годината лидерът на ГЕРБ заяви, че обича своите, но нищо не е даденост. Дали един родител би казал това на отрочето си?

Вчерашната оставка на втория в ГЕРБ Цветан Цветанов предизвика нескрит интерес и трусове в политическото пространство. Безспорно, изненадващият ход на сочения като дясната ръка на Борисов, е сред най- важните новини на седмицата, ако не и на месеца.

А какво става, ако се обърнем към другите заместник-председатели на ГЕРБ? Истината, известна на всички е, че Йорданка Фандъкова и Димитър Николов са заместници само на хартия. До момента те не са се сблъсквали реално дори за миг с проблемите на партийния апарат. А и двамата имат нерешени проблеми преди местните избори.
Гражданите и медиите все повече пишат и говорят, че Йорданка Фандъкова трупа негативи като кмет на столицата. Провалените ремонти, скандалите и говоренето за лобита в общината са проблеми, с които до момента кметицата не се е справила.
На втори поредни избори ГЕРБ губи “Младост” - един от най-големите квартали в столицата. Това е сигнална лампа, която продължава да свети, заедно с интересния изборен резултат на Десислава Иванчева.
В Бургас безоблачността на управлението на Димитър Николов е само привидна. Инфраструктурно градът е еталон, но все още не създава реална икономика, няма достатъчно работни места. А бургазлии започват да искат все повече.
Между другото, тук е един от основните проблеми на ГЕРБ като цяло -

За капак - на пистата загряват Слави Трифонов и Мая Манолова. Независимо от прогнозите на социолози и анализатори, до момента все още не е ясно какви са силите на двамата (заедно и поотделно), какви са плановете им и каква част от българския народ ще им повярва. Ниската избирателна активност обаче показва добри възможности за нови, несистемни играчи.

Заради всичко това, ГЕРБ в момента е разкъсан между “След Цветанов - накъде?” или “Без Цветанов, накъде?” Всички знаят, че последната предизборна кампания е организирана от него. С плюсовете и минусите й. Изборите през есента ще са истинският голям тест за ГЕРБ.

Където е постигнала “видими резултати”, хората все повече ги приемат като даденост. Защото резултатите не са постижение, а част от нормалната работа. Те са това, заради което някой отива пред урната. Там, където партията още няма с какво да се похвали - тезата за връзката между централната и местната власт, издиша. И пак опираме до говоренето, че кадровият потенциал не е неизчерпаем ресурс. Меко казано.

Какво следва?

Ден преди оставката на Цветанов, ГЕРБ бе в ситуацията, в която бе и ден преди “Апартаментгейт”. Основният политически опонент не спира да се “прострелва в крака”, което създава предпоставка за печалба на изборите.
Оставката на Нинова поставяше и БСП, и ГЕРБ в интересна ситуация. Столетницата тепърва ще избира нов водач, при това по начин, непознат до момента за структурите. Възможностите за скандали около избора са много, а времето за бъдещия нов шеф на партията и бъдещият шеф на предизборния щаб е истински ограничено. Да не говорим, че точно в този момент лобитата в БСП ще се вдигнат, а вътрешните избори ще изхабят ресурс на партията. В тази ситуация ГЕРБ само можеше да потрива доволно ръце.
Ходовете на Борисов и “резерната скамейка” на ГЕРБ обаче уязвиха партията в момента, в който трябва да е най-силна. Отношението към Цветанов и положението, в което той няма друг избор, освен да подаде оставка, поставя организацията пред същия проблем, в който е и БСП.
Сега ГЕРБ трябва да организира конференция, да преподреди и/или преформатира структурата си. А истината е, че месеците до изборите далеч не са толкова много, особено имайки предвид летния сезон. Една или няколко фигури, които трябва да оздравят структури и да организират избори - това е изключително сложна ситуация. И то - при положение, че Цветанов бъде лоялен докрай.
Други големи партии назад във времето са давали лош пример, когато основни фигури скрито играят срещу своите. Първият такъв залп в ГЕРБ вече се видя. Истината обаче е, че Цветанов държи много повече козове в ръкава от всички други.

Няма смисъл да припомняме кариерата на Цветанов до момента. Постиженията, изборните победи, часовниците са ясни на всички. Ясно е и какво се случи покрай “Апартаментгейт” и как се стигна до оставката. След гръмотевичния акт на Цветанов обаче в ГЕРБ сякаш дилемата е между два въпроса: “След Цветанов - накъде?” или “Без Цветанов, накъде?”
Защо това е истинският повод за разсъджения на анализаторите? Причините са няколко.

Твърдата ръка на Борисов

Оставката му за Борисов означава демонстрация, че няма “свещени крави”, няма незаменими хора. Но за структурите е пореден сигнал, че партията не защитава своите. Случаят с втория в ГЕРБ обаче е показателен и за друго.
И до днес се говори, че Цветанов е “отстрелян” от свои. В повечето анализи и информации от лагера на управляващите става дума за “групата от задната седалка” на премиерския джип.

Оттеглянето на Цветанов по същество дава знак, че в ГЕРБ всеки може да падне жертва на вътрешнопартийни битки. Впрочем, доскоро не можеше и да става дума публично за такива. Затова можем да говорим за два плана в поведението на Борисов. Първият е публичният. Но с годините управление и спадането на харизмата на премиера, ходовете в желание да се угоди на всяка цена на общественото мнение, дават все по-спорни резултати.

Още първите коментари по повод оставката на Цветанов започнаха да задават въпроса кой ще го смени. Ясно е едно - резервната скамейка на ГЕРБ не никак дълга.
През годините партията смени много кадри - къде със стабилни мотиви, къде поради други причини. Истината е, че с малки изключения първият ешелон на ГЕРБ в момента е класи под лицата, с които формацията стартира.
Това има своите позитиви. Непознатите, тихи участници в Народното събрание, състава на Министерски съвет и по общини гарантират консистентност и силно, еднопосочно управление. Но в кризисни ситуации е трудно да издигнеш някой от тези хора. Дори самият Борисов е оценил това.
В същото време формирането на истински елит, с качествени индивидуалности, би превърнало ГЕРБ в това, в което е БСП или формациите от “Демократична България” - ядро на твърде много интереси, различни гледни точки и шум в системата.
Освен работата на структурите, Цветанов беше предвидил и това. И управлявше процеса изключително добре.

Там Борисов е истински длъжник на своите - тук можем да очертаем още една линия на разделение в партията.
Емблематичен пример за ходовете на премиера е Добрич. Той показно “отстреля” бившият шеф на структурата Живко Мартинов след т.нар. “Суджукгейт”. На негово място обаче бе сложен адмирал Пламен Манушев. Последният се провали като кандидат за вице на Цецка Цачева в последната кандидат-президентска кампания. Манушев не е долюбван в региона и само задълбочи проблемите в местната структура. За капак - даде уклончив отговор дали ще си подаде оставката. След изказването на Борисов Манушев трябваше да напусне поста веднага. Но същият сценарий се разигра наскоро и с Румен Порожанов…

Резервната скамейка