Над 40 деца се включиха в нестандартно хоби – промиване на речен златоносен пясък

Зам-деканът на факултета по металургия и материалознание доц. д-р инж. Ирена Михайлова разясни на присъстващите вида, произхода, строежа и находищата на минералите от малката минераложка изложба, която гостите от ХТМУ.

Откритият ценен метал той предлага на местни златарски ателиета, които изкупуват грама по 70 лв.

По негови думи подобен вид парчета земя стрували по около 5 хил. лв. за декар. Стигало се дори и до сделки за 6 хил. лв., но това не успяха да потвърдят местни брокери.

„Наистина много хора започнаха да се занимават с тази дейност, друг е въпроса какво изкарват. Аз също съм виждал многократно златотърсачи, които с машини търсеха златни частици. Казват, че закупували земите, за да могат спокойно да събират от ценния метал“, коментира 34-годишен кюстендилец, пише "Монитор".

„По колко злато може да се добие е много относително. Например аз с малки съоръжения съм добивал за един ден 0.50 гр., а на следващия и 1.50 грама. Така че не мога да кажа с точност. Иначе самата техника и сита са моя изработка. Успях да си ги направя с доста четене и ровене в интернет“, коментира и 20-годишно момче, което е сред запалените златоръсачи в Кюстендилско.

Над 40 деца се включиха в нестандартно хоби – промиване на речен златоносен пясък в двора на Регионален исторически музей “Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проявата се организира от ОДК - Кюстендил и ХТМУ - София, като на събитието присъстваха зам.-ректорът по научна дейност на университета проф. д-р, инж. Емил Михайлов и преподаватели.

В промиването на златоносен пясък се включиха над 40 деца, които се забавляваха с любопитство и въодушевление. Успяха да добият и първите златни частици, а някои от тях бяха категорични, че ще продължат и занапред с хобито си. „Не по-малък беше интересът и сред възрастните. Всички много се забавляваха, защото подобно нещо до този момент не е правено в региона. Промиването на златоносен пясък пък се превърна в едно прекрасно хоби за малки и големи“, обясниха организаторите от ОДК - Кюстендил.

През последните две години златотърсачи буквално луднаха да закупуват земеделски земи, намиращи се в непосредствена близост до река Струма в Кюстендилско. Най-активни са златарите в района на селата Копиловци, Шишковци, Шипочано. На места там има издълбани ями до 20 метра дълбочина. Расте интересът и към имотите в района на Трекляно, където канадска фирма получи разрешително да изследва за злато.

Според геолози в Треклянско залежите от злато са огромни – може би най-големите в Европа, но те са на голяма дълбочина. Злато има и по поречието на река Струма – към 4 тона разсипно злато със съдържание 0,17 грама в кубичен метър баластра и речен материал.