Стига вече лицемерен плач!

„Искаме кипърският бизнесмен да бъде освободен незабавно. Браво на човека. Много добре е направил.

И няма кой да ги защити. Няма кой.

Срамота е да мълчим или да отклоняваме поглед от безобразията, които вършат крадци и обирджии с нашите майки и бащи, баби и дядовци.

Това заявиха пред камерата на Нова телевизия жители на село Болярино, които коментираха инцидента, при който кипърския бизнесмен Димитакис Пирилис прегази крадец в нивата си.

Стига вече с този лицемерен политически рев и ялови обвинения в „расизъм”от страна на изживяващите се като „защитници на човешките права” при всяка подобна трагедия! Когато индобългарите в Белозем, откъдето е убитият крадец, крещят „Кръв за кръв” – какво е? Обратен расизъм ли?

Напук на всякакви лицемерни бранители на произвола у нас, жителите на пловдивското село Болярино днес се обявиха в защита на кипърския бизнесмен, който вчера бе арестуван заради смъртта на един рецидивист – крадец от индобългарски произход. Вече така ще наричам циганите, които не се обиждат от това, за разлика от притворните им „защитници” от паразитиращи върху тях организации.

В Болярино не остана къща, която да не е окрадена. Писна ни. Искаме постоянно полицейско присъствие. Не спряха да ни ограбват, изнасилват. Човекът е много работлив. Изкарва си хляба честно, идва някой и го краде. В родината си той е бил полицай и в началото много се чудеше как може да има толкова много кражби тук. Настояваме незабавно да го освободят", призоваха жителите на село Болярино.

В крайна сметка, не е ли въпрос на избор кого да защитиш – жертвата или тормозителя? Почтеният или паразита, прехранващ се с кражби на чуждото? Напук на всички тези лицемери аз избирам за застана на страната на жертвите – почтените хора най-вече по селата, но и в градовете, разбира се, които пропищяха от набезите на обирджии.

Която и да е власт не бива да си затваря очите пред воплите на свои поданици, в случая хората от Болярино. Почтените са мнозинство, слава Богу засега и неговите интереси трябва да бъдат защитени – животът им, също. Всякакви други либерални дрънканици, са без особен смисъл.

Не е случайна трагедията в Болярино – нарочно трима рецидивисти, съдени по няколко пъти за кражби, са отишли пак да грабят от чуждото. Не е случайно, че няма никакви ефективни национални стратегия, програма, подход за преодоляването на проблемите с живеещите в гетата. Каквото и да се казва днес, преди три десетилетия помнещите знаят, че предците на днешните крадци имаха работа, децата им ходеха на училище и не плячкосваха така.

Поредната кървава драма, разиграла се в пловдивското село, стана в деня, в който течеше поредно заседание по един друг нашумял скандален случай неотдавна пак в града под тепетата. Преди година д-р Иван Димитров застреля Жоро Плъха при неизбежна отбрана, но го обвиниха, че е превишил пределите й. Това накара законотворците ни да запреднат ръкави върху прашасалият норматив.

Примерите за подобни трагедии като в Болярино са много, няма да ги припомням отново, защото целта ми не е да нагнетявам и без това съществуващото напрежение. Но не мисля и че трябва да спираме да коменитраме тези болезнени язви в обществото ни, докато не бъдат оздравени. Маргинализирането и криминализирането на групи от гетата е неоспорим факт, доказван от експерти и специалисти от 1989 година досега. Пак по техни изследвания около 70 на сто от обитателите на затворите у нас се самоопределят като роми.

Упоритият отказ на всяка следваща власт през последните 30-тина години да реши проблема с безнаказаните обири по села и градове, води до подобни отчаяни действия и изявления на хората. Да уточня – на онези, които не крадат, не грабят, не изнасилват и живеят мирно и почтено без оглед на произход и процент меланин в кожата.