Река Нигер в Африка е била люлка на цивилизацията

Включващият Месопотамия, Левант и долината на река Нил регион Плодороден полумесец в Близкия изток е смятан за един от центровете на зараждането на растениевъдството. Там са култивирани пшеницата, лещата, овесът, нахутът и други растения.

ДНК анализ на диворастящи и култивирани растения ямс на континента показа, че в региона се е зародило растениевъдството.

Международен изследователски екип откри доказателства, че басейнът на река Нигер в Африка е бил люлка на цивилизацията, съобщи сп. "Сайънс адвансис".

Генетици секвенирали геномите на 167 сорта ямс, включително на растящите в саваните - Dioscorea abyssinica, и в горите - Dioscorea praehensilis. Смята се, че при хибридизацията на тези два вида е получен най-разпространеният в Африка култивиран сорт ямс Dioscorea rotundata. В Гана, Бенин, Камерун и Нигерия са получени 86 образци от култивираното растение.

Резултатите от генетичния анализ позволили горските разновидности на ямса да бъдат разделени на две групи - камерунска и западноафриканска. В съответствие с най-вероятния сценарий първоначално са се появили две разновидности на ямса, растящи в саваните и горите, а след това се стигнало до диверсификация на горската разновидност. При това растящата в басейна на река Нигер западноафриканска разновидност била използвана за хибридизация с диворастящата D. abyssinica.

Резултатите от предишни изследвания сочат, че преди около 6000 години в басейна на река Нигер имало езера. Климатът в региона бил влажен и благоприятен за отглеждане на различни видове растения. Учените предполагат, че когато в северната част на континента започнали да се появяват пустинни райони, древните хора в горите в Западна Африка се заели със земеделие, за да се справят с влиянието на по-сухия климат.

Специалистите направили възстановка на еволюцията на култивирания сорт D. rotundata. Древните земеделци предпочитали растения с яки корени, които достигат до почвената влага и я поглъщат. Затова подбирали грудки с високо съдържание на нишесте. Освен това култивирането довело до приспособяване на горските разновидности към новите условия, които са характерни за полетата.