Нов глобален доклад на ООН предупреждава, че един милион растителни и животински видове са изложени на риск да бъдат унищожени. Затова алармират и авторитетни световни издания като The Guardian, които зоват ние, човеците, да проявим своята отговорност към природата, която е нашият дом и наша същина.
Ще посоча само два-три такива тревожни скорошни примери от живота ни в България, но те са безброй в последните години.
В Непал ловът и загубата на естествената среда на обитаване са довели до намаляване на числеността на тигрите от 100 000 до 3 000. В Гана популацията на лъвовете в един от резерватите, е намаляла за 40 години с 90%. Анализът на популациите на гръбначните показва, че тяхната численост за 40 години е намаляла два пъти. Най-лошо стоят нещата в Южна Америка. С малко изостава Азиатско-Тихоокеанският регион... .
Има доста противоположни тези по темата. Материята е изключително сложна и изисква много високи познания в няколко науки, не само в една. Отдавна е известна тезата, че човешкото здраве зависи най-вече от хармонията между човека и природата. Но напоследък човекът взе подозрително много, много да се разболява и трябва да си задава въпроси защо се случва това? Може би, защото сам съсипва и унищожава много видове във флората и фауната, от които зависи общото ни оцеляване.
Къде изчезнаха красивите врабчета, се питат мнозина напоследък? Отговор дадоха миналата година от Българското дружество за защита на птиците, което отчете, че малките изящни пернати най-скоростно изчезват от София. Еколозите едва успяха да намерят малко над 4000 врабчета в цяла България. Това е една от тъжните равносметки от прекомерното замърсяване на въздуха в най-населеният български град – хората убиха врабчетата.
Могат да се посочат още тревожни данни, обобщени от различни световни организации. Например, че изчезването на диви животни и растения се движи с катастрофални темпове, алармират специалистите от WWF. В публикуван доклад „Индексът на живата планета” се казва, че от 1970 г. до 2010 г. популацията на млекопитаещите, птиците, влечугите и рибите, е намаляла с 52%.
Отне само един век, за да могат хората да открият додото и да го изгонят. Но унищожението сега е твърде бързо и обичайно за нас дори да разпознаем всеки вид: изпращаме същества до смъртта им, преди да разберем какви са те. Биомасата на дивите животни е спаднала с 82%; популацията на таралежите в британската провинция е наполовина през последният половин век”... .
Рибните запаси в Черно море намаляват. Причините са свръх-уловът и замърсяването на водите. От Института по рибни ресурси отчитат, че намаляване на запасите в Черно море през последните години кара много риболовни организации да насочат вниманието си към улов на рапани и бели миди.
Стотици пчелни семейства в областите Добрич и Плевен са умрели през последните седмици, алармираха пчелари. Проблемът съществува от години и не е само у нас. Въпреки законодателните мерки и нормативи при пръскането на земеделските култури, определени в Наредба номер 13, и въпреки че проблемът с умирането на пчели в световен мащаб е изключително сериозен, и досега няма адекватна реакция от страна на държавата при подобни случаи. Проблемът, според експерти в областта, е не в броя на пострадалите пчелни семейства, а в повторяемостта на ситуацията и превръщането ѝ в регулярна практика, на която пчеларите трудно могат да противодействат.
Това са само част от примерите от доклада на WWF за оценката на „здравето” на Земята. Могат да се изброяват още, и още, и още нагледни статистики по темата. Но те могат да са ефективни само, ако успеят да пробудят заспалата съвест и отговорност на хората и те станат от пасивни съзерцатели на естеството и активни ползуватели на неговите блага, в истински пазители на натуралните богатства. Защото от това зависи живота на всеки един от нас – във всемира няма нищо безполезно. И защото, както е казал геният Алберт Айнщайн: „Когато човек се вглежда по-дълбоко в природата, разбира всичко за живота по-добре”.
Човекът съсипва природата – къде съзнателно, къде не, но го прави и резултатите стават все по-натрапчиви. В горецитираната статия на „Гардиън” журналистите припомнят: „Фитопланктонът, плаващ в океана, едва се забелязва, но абсорбира въглероден диоксид, както и се консумира от зоопланктон, който от своя страна се консумира от по-големи същества, които ядем ние, хората.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)