Муравей Радев: БСП все по-реално се връща към болшевишките си корени

Призивите на някои „демократични лидери“ десните хора да гласуват с „отвращение“ за БСП само и само, за да съборят ГЕРБ от власт ме отвращават. Резултатите от евроизборите могат да се отразят катастрофално на икономиката ни.

Отговорът на въпроса е „Да“. Резултатите от евро изборите могат да се отразят катастрофално на икономиката ни.

- Предстои представянето на ваша книга. Ще ни кажете ли нещо повече за нея?

После при Орешарски. Управление на инат. Огромно недоволство, продължителни масови протести и фалит на КТБ. Не си мръднаха пръста да спасят банката, а можеха. Поради което населението, институциите и бизнесът загубиха четири милиарда лева.

Това каза бившият финансов министър Муравей Радев, който даде интервю за колегите от faktor.bg.

- Ако БСП беше нормална социалдемократическа партия от европейски тип, може би тези красиви намерения щяха да звучат по-убедително. За жалост, обаче БСП на Корнелия Нинова все по-отчетливо се отдалечава от европейската социалдемокрация и все по-реално се връща към болшевишките си корени. Примери безброй. Колкото до разрушаване на статуквото – да, майстори са. Разрушението е тяхната стихия. Особено ако изпълнят заканата си да вкарат повече държава в икономиката. Управлението на държава обаче е нещо по-различно от разрушението. Колкото пъти се опитваха да управляват, толкова пъти се провалиха. Провали с тежки национални последици. Успяваха единствено в разрушението.

- Да, разбира се. Книгата се казва „Прекършен живот“ и съдържа спомените на баща ми Георги Радев, който е прекарал 10 години от живота си в комунистическите лагери и затвори. В нея той разказва за ужасите, които е изживял там, за мъките и изтезанията, на които са подложени политическите затворници, за зверствата и издевателствата на неграмотните надзиратели – садисти, които с животинска настървеност се опитвали да унищожат психически и физически своите жертви. В тази книга, баща ми разказва и за живота си след затвора, когато е бил обект на постоянни репресии и следене от страна на Държавна сигурност, която е изписала 9300 страници за него. По – голямата част от които, писани от негови приятели, станали доносници на ДС. И разбира се за възторга и надеждите, които изживява след рухването на комунизма в България. Книгата, която заедно с дъщеря ми написахме, ще бъде представена официално от професор Калин Янакиев на 12.05. 2019 г. (неделя) от 19 ч. в Централния военен клуб в гр. София – бул. „Цар Освободител“ №7.

- Добър въпрос. И важен. Десните избиратели – така наречената Градска десница, останаха без парламентарно представителство на последните избори и продължават да го изживяват болезнено. Вината за това е изцяло на ръководствата на няколко партии от бившия Реформаторски блок, които не оцениха реално предизборната обстановка. Проявиха политическо късогледство, демонстрираха глупава самонадеяност и самодостатъчност, постъпиха наивно и безотговорно. Явиха се на изборите поотделно и вкупом останаха извън парламента. Парадоксално, но същите хора днес отново искат дясното доверие. Формираха коалиция „Демократична България“ от три партии – „Демократи за силна България“ (ДСБ), „ДА – България“ и „Зелените“. Големият въпрос е - приема ли десния избирател тази коалиция за своя. Припознава ли я за дясна? Според мен, една не малка част от дясното общество не приема за достатъчен лозунгът „Правова държава и върховенство на закона“, който впрочем се споделя и от всички останали политически сили.

- Господин Радев, отдавна излязохте от политиката и спряхте да говорите на политически теми. Години наред, коментирахте само икономически и финансови въпроси. Тези дни обаче се произнесохте за предстоящите евроизбори. Да очакваме ли завръщането ви в политиката?

- Ако имате предвид активния политически живот – не. Разбира се, че не. Петнадесет години по върховете на кипящия политически пейзаж са повече от достатъчни. От ежедневния, обикновен политически живот обаче аз никога не съм излизал. Защото съм редовен член на Българския демократически форум – партия, на която съм един от учредителите през 1990 г. и съм бил два мандата неин председател. И когато тази партия наскоро сключи споразумение с ГЕРБ за политическо сътрудничество за евроизборите и в по-далечен план, аз се почувствах длъжен да изразя становище. Подкрепих това решение защото мисля, че е правилно и полезно за страната.

- Защо мислите, че е правилна и полезна тази подкрепа?

- Правилно е, защото позициите на ГЕРБ по евроатлантическата принадлежност на България, по приемането ни в Европейския банков съюз и предверието на Еврозоната – ЕРМ 2, по начина на утвърждаване мястото и ролята на страната ни в ЕС, по бъдещото развитие и оптимизиране на този съюз, както и по много други важни въпроси са много близки до тези на Българския демократически форум (БДФ).

- Как се развива икономиката ни и възможно ли е резултатите от изборите за европарламент да й се отразят?

- Икономиката на България за сега се развива добре. Очаква се икономическият растеж да достигне 3.4% от брутния вътрешен продукт. Ама, бил малък казват някои леви икономисти. Вярно, не е като китайския, но е по-висок от този на САЩ и е два пъти по-висок от средно европейския. Държавният бюджет се изпълнява в обичайните за последните години рамки – към края м. април т.г. вместо дефицит е отчетен излишък от 2.7 милиарда лв. а данъчните приходи са с 1 милиард лв. повече от същия период на миналата година. Държавният дълг е рекордно нисък и продължава да намалява. Фискалният резерв е над 10 милиарда лв. Работната заплата нараства т.г. с 8%, като растежът й в бюджетната сфера – образование, здравеопазване, социални дейности и т.н. е 10% (както и през последните няколко години). Безработицата е рекордно ниска – 4.6% значително под средно европейската. Банковата система и финансите на страната са стабилни и устойчиви. Пътната карта за влизане на България в Европейския банков съюз и в Предверието на Еврозоната – ЕРМ 2 се изпълнява в заложените срокове.

Десният човек иска да се убеди в дясната същност на партията, за която ще гласува. В този смисъл, дясна ли е коалиция „Демократична България“? Ако се анализират съставните й части, съмненията се засилват. „ДСБ“ – твърди се, че предишният й председател Радан Кънев (днешен зам. председател и водач на листата) преди време е изтървал репликата „Че кой е казал, че аз съм десен“, а вторият в листата Стефан Тафров, публично заяви, че ако влезе в Европарламента няма да се присъедини към групата на Европейската народна партия. Нека веднага да кажа, че в ДСБ има много десни хора, голяма част от които са ми приятели. Моите почитания към тях, но поведението на някои от лидерите им е меко казано притеснително. „ДА България“ – втората съставка. Лидерът й Христо Иванов, няма как да мине за десен, а партията му е по-скоро лява отколкото дясна. С известен компромис – може би неутрална. Третата съставка – „Зелените“. Тук вече и компромисът не помага, защото си е доказано лява партия. В крайна сметка сборът от трите партии в никакъв случай не може да бъде определен като автентична дясна коалиция. Което ще накара много типично десни избиратели да си останат в къщи в деня на изборите. Така, че отговорът на вашия въпрос е – не. Присъединяването на няколко безспорно десни партии каквито са СДС, двете земеделски партии и БДФ към ГЕРБ, няма да отнеме гласовете на автентично десни избиратели от коалиция „Демократична България“, защото те и без друго не биха гласували за неидентифициран политически субект. Вместо да останат в къщи, обаче те ще имат възможността да подкрепят коалицията на ГЕРБ и десните партии, като със своите гласове биха могли да допринесат за спиране на БСП инвазията и за охлаждане на мераците й за управление на страната.

Полезно за страната е, защото може да попречи на Българската социалистическа партия да спечели тези избори, да попречи на претенциите й за вземане на властта на всяка цена, дори чрез дестабилизация на държавата по познатия комунистически сценарий.

- БСП и нейният лидер Корнелия Нинова обаче смятат, че управлението им е неизбежно защото ще разруши „статуквото“ и ще тласне България към нови социални хоризонти, което ще се постигне с нова визия и със засилване ролята на държавата в икономиката?

После при Виденов. Въведоха държавно регулирани цени на повечето стоки и услуги и ликвидираха пазарната конкуренция. В резултат на това стоките изчезнаха от пазара, развихри се спекула и цените тръгнаха нагоре. Поставиха банковата система под пълен партиен контрол и принудиха държавните банки да раздават необезпечени кредити на нерентабилните, технологично изостанали и неконкурентноспособни държавни предприятия, произвеждащи предимно загуби. После с няколко квази икономически способа прехвърли натрупаните огромни задължения на гърба на държавата. Стигна се до там, че в държавата на абсурда, икономическият министър публично призова държавните предприятия да не връщат заемите си към държавните банки, защото видите ли и едните и другите били държавни. Естествената последица беше мащабна банкова криза и фалит на 16 банки в които потънаха спестяванията на хората и оборотните средства на хиляди фирми, повечето от които също фалираха. Когато свършиха парите в банките, правителството на социалистите с икономически вице премиер Румен Гечев (днешен кандидат евродепутат) посегна и на бюджета. Пусна машината за пари, напечата си толкова, колкото му трябваха, чрез няколко актуализации на бюджета ги изсипа в агонизиращата икономика и ...неудържим ръст на инфлацията, галопираща хиперинфлация, тотално обезценяване на националната валута. Заплатите и пенсиите паднаха до 4 – 5 долара, цените на стоките и продуктите от сутринта до вечерта се увеличаваха по няколко пъти. Масово обедняване и огромно недоволство. На финала, криза четири в едно. Банковата криза доведе до икономическа криза, те двете причиниха социална криза, а трите заедно – политическа криза. В резултат – тотална поредна национална катастрофа.

После при Станишев. На фона на наближаваща българските граници световна финансова криза правителството на БСП, вместо да вземе мерки и да заложи стабилни антикризисни буфери в бюджета и подходящи организационно – административни мерки за минимизиране на отрицателните последици от кризата, то направи точно обратното. Вместо буфери – харчене като за последно. Вместо мерки - голи приказки, че криза в България няма да има, защото била външна. Накрая, на принципа „след мен и потоп“ пое с нормативни актове редица увеличени бъдещи плащания, с които фактически минира управлението на следващото правителство (първото правителство на ГЕРБ) и натика страната в окото на бурята без спасителна жилетка.

Първо при Луканов, когато въведоха купонна система за стоките от първа необходимост и режим на електроенергията. Помним – два часа светло, три часа тъмно. Похарчиха парите и обявиха публичен държавен фалит. Спряха плащанията по външния дълг - обявиха мораториум на обслужването му и хвърлиха страната в безпрецедентна международна изолация.

Такива кризи се случваха досега при всяко управление на БСП. Как да повярваме на другарката Нинова, че този път под нейно ръководства ще се случи нещо друго. След като отново иска да вкара държавата в икономиката и за икономически гуро има Румен Гечев, печално известният вицепремиер на Жан Виденовото правителство. И понеже болшевизиращата се БСП явно не схваща, че правейки непрекъснато едно и също нещо, няма как да получи различен резултат на изхода, мисля, че ще бъде изключително опасна, ако дойде на власт. Опасна за държавата, за икономиката и за хората. Ако искаме да избегнем поредната катастрофа, просто не бива да допускаме социалистите да ни управляват. Поне докато трайно не се социалдемократизират.

- Вече няколко десни формации се присъединиха към ГЕРБ. Сега и БДФ го стори. Не мислите ли, че тази подкрепа лишава коалиция Демократична България от десни гласоподаватели и намалява шансът й да прескочи изборната бариера?

Такова е статуквото в икономиката сега. И ако това е „Статуквото“, което БСП иска да разруши, аз съм категорично против. Всички десни хора трябва да сме против. Защото българските социалисти с тяхната неувяхваща мечта по държавната икономика са готови да причинят поредната национална катастрофа, стига да се доберат до властта. А пътят за властта им минава през предстоящите избори за европарламент. Те самите публично се заканват, че ако победят ГЕРБ дори само с един глас ще направят всичко възможно да предизвикат бързи предсрочни избори. И за да го постигнат, ще използват богатия си арсенал за дестабилизация на страната. В това са майстори. Информация, дезинформация, полуистини, откровени лъжи, саботаж, обещания за сполука и ново светло бъдеще и т.н. и т.н. Всякакви способи ще приложат, стига да предизвикат дестабилизация и политическа криза. Само, че политическата нестабилност води след себе си икономическа нестабилност. В такива условия, икономиката спира. И чака. Което ни дърпа назад и от днешните добри икономически показатели може да не остане нищо. Това ли искаме? Можем ли отново да си го причиним? На фона на всичко това, призивите на някои „демократични лидери“ десните хора да гласуват с „отвращение“ за БСП само и само да съборят ГЕРБ от власт ми идва твърде много. Отвращава ме. Та не разбират ли тези доморасли „десни“ демократи, че след като наказаха десните избиратели, като ги оставиха без парламентарно представителство, сега се готвят да извършат още по-голямо предателство, поднасяйки властта на БСП. Или го разбират, но така им изнася. Щото, „няма ляво, няма дясно“ както казваха същите тези хора. И щото в крайна сметка май „не са това, което са“.